Откровение

ОТКРОВЕНИЕ

триптих

1.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и се радвам на смъртни неща.
Къща малка с двор и ограда
са отдавнашна моя мечта;

птица в полет, трева некосена
и покапал по бузките мед;
пълна с обич пулсираща вена
и целувка – сред хората – с теб.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна –
гладка кожа, усмивка и чар,
гледам тихо, смутено и смаяно
на живота безценния дар.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и обичам нетрайни неща –
ведър поглед, среща случайна
и прегръдка на малки деца.

2.

Ще ме видиш разгърдена
срещу вятър и птици,
край очите със бръчици,
с любопитни зеници.

Ще ме видиш разплакана
от докосване снежно,
като пламък застинала
и втвърдена от нежност.

Ще ме видиш да съхна
край заключени двери,
но место да отдъхна
не ще си намеря,

защото съм смъртна,
защото съм крайна
и ме мами по пътя
великата тайна.

3.

Само думите са безсмъртни –
вярвам в тях и песните кича,
от сърцето си ги откъртвам
на безсмъртна да заприличам.


(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2014/12/22/2596

Откровение
триптих

1.

Не бессмертна, не вечна и тленна,
Даже рада сему иногда.
Скромный дворик и мой пятистенок
Моя давняя с детства мечта.

Птица в небе трава луговая
Ощути её мёд дорогой;
Как любовь в моих венах играет,
Я на людях целуюсь с тобой.

Не бессмертна, не вечна и тленна
Гладкокожа, укрыта в загар,
Смущена бесконечно смирена
И на жизнь я смотрю как на дар.

Не бессмертная, тленна, не вечна
И люблю безо всяких затей -
Добрый взгляд и случайные встречи,
И объятия малых детей.

2.
Душа моя распахнута
Навстречу ветрам-птицам,
Любопытством,  не страхами
Веет в моих зеницах

Увидишь как мне плачется
От прикосновений снежных,
Пламя любви не кончится,
А превратится в нежность.

Увидишь усыхающей
За дверью под арестом,
Тихой и страдающей
Не отыскать места

Потому что смертна,
Тленна, не случайна
И путь-дорога моя
Великая тайна.

3.

Лишь слова могут быть бессмертны
Верю, в песни свои вплетаю,
Отрываю их прямо с сердцем,
Быть похожей на них желаю.