Владимир Петрович Трофимов - И да поможет Бог

Владимир Петрович Трофимов
 И  ДА  ПОМОЖЕТ  БОГ
(Акростих)
 http://www.stihi.ru/2011/10/16/9931

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


И ДА ПОМАГА БОГ
(Акростих)

”Кирил и Методи” църквата в Бургас
Издигнат за прослава тяхна храм;
Редят децата букви, дадени от тях
И Божа светлина сърцата им огря.
Любов – заветът Божи за народа,
Любов – ти християнски наш идеал;
Изгрялата звезда във небосвода,
Целебно слънце, огън разгорял.
Алфа славянска в планетата свети,
Не е никак слаба, силна е тя.
Арапа Петър видял отдалече -
Шанс за щастлива народна съдба.
Езикът свещен душата вълнува,
Достоен е той за братя по чест,
От тук, аз знам, е моята култура,
Смирено си нося пламенен кръст.
Твори народа за радост достойна,
Отецът Небесен в молитви  зове.
Ясно е в мене, стоя аз преклонен,
Няма мен бурята да отнесе.
И да помага Бог на моя стих!
Естествено. Ще пиша стих красив.

И  ДА  ПОМАГА БОГ
(Акростих)

”КИрил и МетОди” цЪрквата в БургАс
ИздИгнат за прослАва тЯхна хрАм;
РедЯт децАта бУкви, дАдени от тЯх
И БОжа светлинА сърцАта им огрЯ.
ЛюбОв – завЕтът БОжи за нарОда,
ЛюбОв – ти христиЯнски нАш идеАл;
ИзгрЯлата звездА във небосвОда,
ЦелЕбно слЪнце, Огън разгорЯл.
Алфа славЯнска в планЕтата свЕти
НИкак не е слАба, сИлна е тЯ.
АрАпа ПЕтър видЯл отдалЕче -
ШАнс за щастлИва нарОдна съдбА.
ЕзИкът свещЕн душАта вълнУва,
ДостОен е тОй за брАтя по чЕст,
От тУк, аз знАм, е мОята култУра,
СмирЕно си нОся плАменен крЪст.
ТворИ нарОда за рАдост достОйна,
ОтЕцът НебЕсен в молИтви  зовЕ.
Ясно е в мЕне, стоЯ аз преклОнен,
НЯма мен бУрята да отнесЕ.
И да помАга БОг на мОя стИх!
ЕстЕствено. Ще пИша стИх красИв.

И  ДА  ПОМОЖЕТ  БОГ
(Акростих)

Кириллу и Мефодию в Бургасе         
История воздвигла славный храм;   
Ребёнок учит буквы в первом классе –
И свет на Божий мир открыт сердцам.
Любовь – завет Христа и наша вера,   
Любовь – наш христианский идеал; 
Искрится звёздной высью небосфера,
Целебен солнца вечный самопал.   
Аршин славянский на большой планете
Не так уж мал, точней, наоборот.       
Арапа Пётр, прицелившись, заметил –
Шанс получил прославиться народ. 
Елей души – славянская натура,   
Достойная печали бытия, 
Оттуда есть пошла моя культура
Смиренья с пламенем огня.      
Творит народ на благо доброй цели,
Отцу Небес прилежно помолясь. 
Я тоже преклонить готов колени,
Надеясь не ударить ликом в грязь.
И да поможет пишущему Бог!
Естественно. Пишу. За слогом слог. 

Акростих:
КИРИЛЛИЦА НАШЕ ДОСТОЯНИЕ
Изображение: „Св. Кирил и Методий” – българска икона