Сергей Есенин - Снежная замять дробится и колется

Сергей Есенин
*** Снежная замять дробится и колется
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Снежно е, вихрено, вие, завява,
горе замръзнала свети луна.
Виждам отново аз родна ограда,
а зад прозореца грей светлина.

Всички бездомници много ли искаме.
Що ми е дадено, песен е, знам.
Ето отново вечерята с близките,
виждам, старицата моя е там.

Гледам, очите ми плачат ли, плачат,
сълзи се стичат безмълвно сами.
Искам да взема чаена чаша,
чайната чаша изтървам за миг.

Мила ми, стара, добричка и нежна,
с тъжните думи не си ти другар,
слушай – под тази хармоника снежна
аз ще ти кажа живота си цял.

Много видял съм и много съм странствал,
много обичах и много страдАх
и при това хулиганствах, пиянствах,
ала от теб по-добра не видях.

Ето, отново лежа на миндера,
хвърлил ботуши, сакото свалил.
Пак оживял съм отново с надежда,
тъй както в детство, за жребий по-мил.

А зад прозореца вихрите хлипат,
диви и шумни, виелици зли,
а ми се струва, че цвят от липите
сипят в градината бели липи.

1925

***
СнЕжно е, вИхрено, вИе, завЯва,
гОре замрЪзнала свЕти лунА.
ВИждам отнОво аз рОдна огрАда,
а зад прозОреца грЕй светлинА.

ВсИчки бездОмници мнОго ли Искаме.
ЩО ми е дАдено, пЕсен е, знАм.
Ето отнОво вечЕрята с блИзките,
вИждам старИцата мОя е тАм.

ГлЕдам, очИте ми плАчат ли, плАчат,
сЪлзи се стИчат безмЪлвно самИ.
Искам да взЕма чАена чАша,
чАйната чАша изтЪрвам за мИг.

МИла ми, стАра, добрИчка и нЕжна,
с тЪжните дУми не сИ ти другАр,
слУшай – под тАзи хармОника снЕжна
Аз ще ти кАжа живОта си цЯл.

МнОго видЯл съм и мнОго съм стрАнствал,
мнОго обИчах и мнОго страдАх
и при товА хулигАнствах, пиЯнствах,
ала от тЕб по-добрА не видЯх.

Ето, отнОво лежА на миндЕра,
хвЪрлил ботУши, сакОто свалИл.
ПАк оживЯл съм отнОво с надЕжда,
тЪй както в дЕтство, за жрЕбий по-мИл.

А зад прозОреца вИхрите хлИпат,
дИви и шУмни, виЕлици злИ,
а ми се стрУва, че цвЯт от липИте
сИпят в градИната бЕли липИ.

***

Снежная замять дробится и колется,
Сверху озябшая светит луна.
Снова я вижу родную околицу,
Через метель огонек у окна.

Все мы бездомники, много ли нужно нам.
То, что далось мне, про то и пою.
Вот я опять за родительским ужином,
Снова я вижу старушку мою.

Смотрит, а очи слезятся, слезятся,
Тихо, безмолвно, как будто без мук.
Хочет за чайную чашку взятъся –
Чайная чашка скользит из рук.

Милая, добрая, старая, нежная,
С думами грустными ты не дружись,
Слушай - под эту гармонику снежную
Я расскажу про свою тебе жизнь.

Много я видел, и много я странствовал,
Много любил я и много страдал,
И оттого хулиганил и пьянствовал,
Что лучше тебя никого не видал.

Вот и опять у лежанки я греюсь,
Сбросил ботинки, пиджак свой раздел.
Снова я ожил и снова надеюсь
Так же, как в детстве, на лучший удел.

А за окном под метельные всхлипы,
В диком и шумном метельном чаду,
Кажется мне - осыпаются липы,
Белые липы в нашем саду.

1925 г.


Рецензии