Сергей Москаленко - Проснуться...

Сергей Москаленко
Проснуться...
http://www.stihi.ru/2002/07/29-879

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Пробуждане...

Луна и славей в края на съня...
Под кожата ти някой се усмихва...
Не те смущава и не те извиква,
от свойто царство ти подава знак.

И ти почти познал си го, откликваш,
догонваш го в галоп, мълвейки „ти”,
сърцето ти замира във Велика,
в най-девствена от всички Чистоти...

Пробуждане...

ЛунА и слАвей в крАя на сънЯ...
Под кОжата ти нЯкой се усмИхва...
Не тЕ смущАва и не тЕ извИква,
от свОйто цАрство ти подАва знАк.

И тИ почтИ познАл си го, отклИкваш,
догОнваш го в галОп, мълвЕйки „тИ”,
сърцЕто ти замИра във ВелИка,
в най-дЕвствена от всИчки ЧистотИ...


Проснуться...

За краем сна - луна и соловьи...       
И кто-то улыбается сквозь кожу...   
И зная что-то не зовёт - тревожит,   
И манит во владения свои...             

И вот, почти узнав его, окликнув, 
Догнав, с галопа перейдя на "ты",
Всем сердцем замираешь от Великой 
И самой первозданной Простоты...   

                30.06.02