Сергей Есенин - Жизнь - обман с чарующей тоскою

Сергей Есенин
*** Жизнь - обман с чарующей тоскою
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Живот-измама, чаровно труден,
но така по-силен е с това,
че записва с ръката си груба
съдбоносни писма и слова.

И когато очите затварям,
все си казвам: „Сърцето тъжи,
ала често животът-измама
украсяват го нежни лъжи.

Обърни се към небето чисто,
по луната съдбата гадай,
успокой се, смъртен, и не искай
правда друга за теб да сияй.”

Че е хубаво в пролетна буря
да си мислиш – животът е път,
нека празни приятелства губиш,
нека те лъжат и изменят.

Нека ме ласкаят с нежно слово,
нека да са зли с език - бръснач –
аз за всичко съм готов отново
и на всичко свикнал съм без плач.

Студеней под висини душата,
не ме топли сводът озвезден.
Тези, що обичах, ме презряха,
с който бях, забравил е за мен.

Но и тъй, все гонен и притискан,
гледам с радост новата зора,
на земята, моя мила, близка,
на живота аз благодаря.

Август 1925
Превод: Мария Шандуркова, 2012 г.

***
ЖивОт-измАма, чарОвно трУден,
но такА по-сИлен е с товА,
че запИсва с ръкАта си грУба
съдбонОсни писмА и словА.

И когАто очИте затвАрям,
все си кАзвам: „СърцЕто тъжИ,
ала чЕсто живОтът-измАма
украсЯват го нЕжни лъжИ.

ОбърнИ се към небЕто чИсто,
по лунАта съдбАта гадАй,
успокОй се, смЪртен, и не Искай
прАвда дрУга за тЕб да сиЯй.”

Че е хУбаво в прОлетна бУря
да си мИслиш – живОтът е пЪт,
нека прАзни приЯтелства гУбиш,
нЕка те лЪжат и изменЯт.

НЕка ме ласкАят с нЕжно слОво,
нЕка да са злИ с езИк бръснАч –
аз за всИчко съм готОв отнОво
и на всИчко свИкнал съм без плАч.

СтуденЕй под висинИ душАта,
не ме тОпли свОдът озвездЕн.
ТЕзи, що обИчах, ме презрЯха,
с кОйто бЯх, забрАвил е за мЕн.

Но и тЪй, все гОнен и притИскан,
глЕдам с рАдост нОвата зорА,
на земЯта, моя мИла, блИзка,
на живОта Аз благодарЯ.

***

Жизнь - обман с чарующей тоскою,
Оттого так и сильна она,
Что своею грубою рукою
Роковые пишет письмена.

Я всегда, когда глаза закрою,
Говорю: "Лишь сердце потревожь,
Жизнь - обман, но и она порою
Украшает радостями ложь.

Обратись лицом к седому небу,
По луне гадая о судьбе,
Успокойся, смертный, и не требуй
Правды той, что не нужна тебе".

Хорошо в черемуховой вьюге
Думать так, что эта жизнь - стезя
Пусть обманут легкие подруги,
Пусть изменят легкие друзья.

Пусть меня ласкают нежным словом,
Пусть острее бритвы злой язык, -
Я живу давно на все готовым,
Ко всему безжалостно привык.

Холодят мне душу эти выси,
Нет тепла от звездного огня.
Те, кого любил я, отреклися,
Кем я жил - забыли про меня.

Но и все ж, теснимый и гонимый,
Я, смотря с улыбкой на зарю,
На земле, мне близкой и любимой,
Эту жизнь за все благодарю.
Август 1925

Перевод: Людмила 31
http://www.stihi.ru/2013/04/11/1266
By Sergei Yesenin

Life - a deceit with so a charming ennui;
It's strong in the expression kind,
Because of the fatal writing's row,
By a rude hand written in someone.

And always I say, while closing the eyes:
"Only one time your heart is disturbed,
Life is a deceit, but in this case at once
It's decorating a lie with a joy.

Let's open your face to the sky grey-haired,
Guessing on moon about destiny.
Go calm, the mortal one, don't ask then
For truth, which is of no need".

It's good in a white bird-cherry's storm again
To think about life as a straight.
And let your easy girls decieve one day,
And let your easy friends betray.

Let me be cared all by a tender word,
Let my tongue will be sharp as a razor, -
I'm living in the procured world,
I'm used to live in the ruthless way for long.

With that heights a soul is brought to coldness,
There's no warmth from that star's fire.
Whom I loved - all from me renounced,
Whom I lived with - forgot me now.

But in all cases, being driven, closed,
I am looking at the sunrise, smiling,
And on this lovely and so dear earth globe
I am thanking my life for all by now.

August 1925
см перевод на болгарский язык Марии Шандурковой
http://www.stihi.ru/2013/01/10/5045