В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години…Векове,
белязани от жадни пълнолуния
са стелели мечтите ми към теб.
В пустинята се връщам с тъмнината.
И сякаш всички диви грехове
ме карат да съм част от тишината…
Номадка, не дочакала света
да стъкне с ласка някъде огнище.
От пътищата утро си крада,
без пътища в деня ми няма нищо…
Не ме задържай…Нека да летя,
пустинята зове жената в мене.
И само там се връщам у дома,
открила обич в лудото си време…
Пустинно
© Copyright: Йорданка Господинова, 2013
Свидетельство о публикации №113010509388
Свидетельство о публикации №113010509388
Рецензии
Добрый вечер, Йорданка! Посмотри мой перевод, пожалуйста на
http://www.stihi.ru/2013/01/11/7217
Все ли правильно поняла и передала?
С теплом и улыбкой.
Соколова Инесса 11.01.2013 19:32 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2013/01/11/7217
Все ли правильно поняла и передала?
С теплом и улыбкой.
Соколова Инесса 11.01.2013 19:32 • Заявить о нарушении