Спомен

В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…

А някъде, в забравено начало,
сълза бележи път към ново утро.
Отдавна преживяното е бяло…
И само в нощи, тъжно пълнолунни,

се връща като спомен във сърцето
и сграбчва мисълта във жадни шепи –
разкъсаните облаци просветват,
стрелките на часовника са неми…

В такава нощ очите плахо молят
и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…
Щом споменът с мечтите си говори
една любов и утре ще е жива…


Рецензии
Здесь мой перевод - http://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl
Понравились стихи, Йорданка!

С теплотой.

Соколова Инесса   29.12.2012 13:37     Заявить о нарушении