Милена Йорданова. Я не думаю - авт. пер

           Перевод Инессы Соколовой

Я НЕ ДУМАЮ

Сплю спокойно и не думаю во сне,
что люблю деревья в кружевах.
Не к душе мне хладнокровие и снег,
жду я жажды сердца на губах.
Пред тобою обнаженная душа,
липнет и печалит темнота.
И хотела б, да не люба тишина,
и рука твоя, прости, но не нужна.
Ты пойми, что не могу пока любить
с яростью, как шквальные ветра.
Сердце слабое не может их забыть,
в трепете до самого утра.
До сих пор жила я скромницей в тени,
не могла и много позволять.
А теперь стремленья есть, не на мели,
но боюсь, как прежде, разжигать.
Хоть немножечко дождись до темноты,
больше нет сомнения в глазах.
Обниму тебя, и сбудутся мечты,
Позабуду колебаний страх.
---

Автор: Милена Йорданова, Болгария

НЕ МЕ ОЧАКВАЙ

http://www.stihi.ru/2012/01/25/2473

Не ме очаквай тихо във съня си,
че днес съм като зимната мъгла
и мога, без да искам, със студа си
през жадното сърце да пресека,
оставяйки разголена душата
сама, сред лепнещата тъмнина
и вместо обич само тишината
да диша в парещата ти ръка.
Не съм готова днес да те обичам,
ръзкъсвана от бесни ветрове.
Сърцето, заприличало на дрипа,
не ще успее да те побере.
И затова… далечна ще те гледамq
прикрита в сянката, за да не би
ръцете си случайно да протегна
и пламъчето да се зароди.
Но вдигне ли се мрака – ще се върна,
без облаците в моите очи.
Тогава мога пак да те прегърна
без страх, че може да те заболи.