Ольга Борисова, Лес в ожидании весны

Лес в ожидании весны

Ольга Борисова

Лес в ожидании весны
Стоит прозрачный, молчаливый,
Лишь ветер стонет сиротливый
Средь пустоты и тишины.

И талою струей вода
Сбегает весело с пригорка,
И пролетает ворон зоркий,
Спеша неведомо куда.

Бреду извилистой тропой:
Струится свет сквозь ветви бледный,
И снега островок последний
Лежит в лощине голубой.

Еще природы грустен вид,
Еще деревья дремлют сладко,
А с небосклона луч украдкой
Верхушки сосен золотит.

= = = = = = = = = = = =

Гората чака пролетта
Перевод: Красимир Тенев

Гората чака пролетта.
Прозрачна и смълчана тя е.
Сиротно вятърът витае
сред тишина и пустота.

Водата бързоструйна там
подскача весело от хълма.
Прелита гарванът безмълвно
и бърза, за къде не знам.

Път вие тихичко снага:
през клони блясва слънце бледо,
и сняг на островче последно
лежи сред синя долчинка.

Природата е с тъжен взор
все още, дремят дървесата,
небесен лъч обагря в злато
върха на сънения бор.