Мария Йорданова. Импресия - Ощущения
Мария Йорданова, България
http://www.stihi.ru/2011/04/28/1298
Вятърът в листата шепне,
песен някъде се лей
и звездичка леко трепне,
и луната кротко грей.
В парка стройните брезички
свеждат клони до земя.
И замлъкват пойни птички,
не ухаят и цветя.
Някой със любов поглежда
равнината в този час.
Стих за Ямбол пак нарежда –
роден и обичан град.
Нежен стих за малка песен
от вечерника поет!
Във мечти и в блян унесен
и от трепети обзет.
А нощта не спи, прегръща
със крилата си света.
И с романтика обгръща
песента и любовта!
Бавно си тече реката
в спотаилия се здрач.
Гаснат светлините в мрака.
Ти заспиваш, роден град.
Свободный перевод Инессы Соколовой
С ветерком листвы в забаве, –
слышу песенный напев.
Про звезду слова лукавы, –
о луне пойдет припев.
В парке стройные березки
клонят ветви до земли.
Птиц не слышу отголосков,
а цветы все отцвели.
Но иду во всё влюбленной
поздней ночью. В этот час
в Ямбол, строчкой окрыленной,
я вернусь – таков наказ.
На стихи родится песня,
в ней – поэзия ночи,
грезы, сила поднебесья
и к сердцам людей ключи.
Ночью мир меня ласкает,
подаривши два крыла.
Волшебство не отпускает,
в песнях – теплые слова.
В них река бежит куда-то
в сумерках кромешных.
Гаснут свечи виновато,
город спит безгрешно.
Свидетельство о публикации №112112503286