Йорданка Господинова. Желаю - авт. пер

Автор: Йорданка Господинова, България

Авторизованный перевод с болгарского языка Инессы Соколовой

ЖЕЛАЮ

Рассыпалась на тысячи осколков
в слепом стремлении своем.
Хочу вернуться к жизни прежней, звонкой;
в ответ – молчание твое.

Мне не забыть совместные беседы,
есть память о тебе в глазах,
необычайные твои приметы…
Был звёздным ты в моих мечтах.
 
Ты мог отнять желанье спать ночами.
Дарил мне танец под дождем...
Восходы в море, помнишь, мы встречали?..
И были счастливы вдвоем.

Неужто снова улетел на море,
чтоб любоваться на закат?
Ты был огнём в горящем, летнем взоре,
родным и добрым, словно брат.
 
Мир рушится. Ну, что же стало с нами?
Что день –  то новая беда.
Дождя желаю днями и ночами,
Мечтаю я о нём всегда.


Оригинал

ЖЕЛАНИЕ

Автор: Йорданка Господинова, България

Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
 
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…
И вали като спомен във мойте очи.
А до вчера бе друг…В луда обич обречен,
се взривяваше дръзко под сатен от звезди.
 
И осъмваше буден след откраднати нощи,
все по -влюбен след лудия танц под дъжда,
и рисуваше изгреви след задъхани срещи…
Как със теб го изгубихме?...И къде е сега?

Може би, там, на плажа, той се люби с морето?
Може би, още чака, като рошав хлапак,
да се върнем с едно още парещо лято,
там, където оставихме нашия бряг…
 
Този свят се разпада. А навярно със него
всеки ден си отива по нещо от нас?...
А така ми се иска път към теб да намеря.
Потърси ме…Аз още сънувам дъжда