Сергей Есенин - Где ты, где ты, отчий дом

Сергей Есенин
*** Где ты, где ты, отчий дом
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
Где си, где си, бащин дом,
грейш ли гръб до оня склон?
Син синее цвят един,
непотъпкан пясък фин.
Где си, где си, бащин дом?

Зад реката пей петел.
Там стада пастир извел,
из водата три следи
от далечните звезди.
Зад реката пей петел.

Време-мелница с крило
пуска нейде зад село
месеца - махало в ръж,
литват часовете  дъжд.
Време – мелница с крило.

Този дъжд с безброй стрели
завъртя дома в мъгли,
синьо цвете подкоси,
златен пясък заличи.
Този дъжд с безброй стрели.

***
ГдЕ си, гдЕ си, бАщин дОм,
грЕйш ли грЪб до Оня склОн?
СИн синЕе цвЯт едИн,
непотЪпкан пЯсък фИн.
ГдЕ си, гдЕ си, бАщин дОм?

Зад рекАта пЕй петЕл.
ТАм стадА пастИр извЕл,
из водАта трИ следИ
от далЕчните звездИ.
Зад рекАта пЕй петЕл.

ВрЕме-мЕлница с крилО
пУска нЕйде зад селО
мЕсеца - махАло в рЪж,
лИтват часовЕте  дЪжд.
ВрЕме – мЕлница с крилО.

ТОзи дЪжд с безбрОй стрелИ
завъртЯ домА в мъглИ,
сИньо цвЕте подкосИ,
злАтен пЯсък заличИ.
ТОзи дЪжд с безбрОй стрелИ.


***
Где ты, где ты, отчий дом,
Гревший спину под бугром?
Синий, синий мой цветок,
Неприхоженый песок.
Где ты, где ты, отчий дом?

За рекой поет петух.
Там стада стерег пастух,
И светились из воды
Три далекие звезды.
За рекой поет петух.

Время — мельница с крылом
Опускает за селом
Месяц маятником в рожь
Лить часов незримый дождь.
Время — мельница с крылом.

Этот дождик с сонмом стрел
В тучах дом мой завертел,
Синий подкосил цветок,
Золотой примял песок.
Этот дождик с сонмом стрел.

1917-1918


Рецензии