Олеся - BG

                На моята любима

Ти ли си жената,
която ме запали?
Ти ли си жената, която ме погали?
И слаба, сили даде ми
Планината да отместя?!

Ти ли си жената, която ми повярва?
В себе си пое ме и от мойто семе
ме пресъздаде - за да ме има,
съединен в едно, с тебе - заедно!, -
жив и след смъртта ми?!

Ти ли си жената, така пленително красива?
Уж спокойна - а като пантера дива!, -
караща ме всяка нощ да те търся, преоткривам,
правеща ме да умирам - за да мога всяка сутрин
в зората - прероден!, - да те отново аз съзирам!

Ти ли си Жената?
И - човек ли си?! Едва ли...
Не може човек земен огън такъв запали...
Бъди ми вечно жива! Любима! Единствена!
И най-щастлива!!!


---

Иллюстрация: 

http://cs5338.vkontakte.ru/u14723891/-14/x_ceff4ac1.jpg
Цит.:  http://vk.com/id484048


Рецензии
Много искрено и дълбоко изразени чувства! Поздравявам ви!

Мария Шандуркова   22.10.2012 13:07     Заявить о нарушении
Благодаря, Мария!

Здраве, обич и късмет!

Още веднъж - благодаря Ви!

Емил

Емил Миланов   24.10.2012 03:42   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.