Юрий Поликарпович Кузнецов - Идут деревянные боги

Юрий Поликарпович Кузнецов
***Идут деревянные боги
http://www.stihi.ru/2006/01/26-1437


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Вървят от дърво боговете,
скриптят, като вечен покой.
И броди след тях по пътеки
войникът с крак дървен, не свой.

Не гледа във тях, ни в Русия,
войникът с единствен ботуш.
Дочува скриптене отблизо
в крака си нов-дървен, но чужд.

Войникът изгуби крака си
сред боя, в ден светъл и бял.
Нов крак си издяла, завърши,
от стария пън почернял.

Той слуша скриптене в простора,
той слуша скриптят векове.
Погълна христовият огън,
дървото на идола взе.           .

По-рано не молехме Бога,      
а пъна сред тъмния век.       
Той нов крак издяла отново
от пъна, забравен и вехт.

Върви и поскърцва по пътя
войникът с единствен ботуш.
А идоли дървени скърцат
в крака му – и дървен, и чужд.

Дървото с въздишките скърца,
отпадъци смита по път.
Народът уплашен се пръсна.
Вървят боговете, вървят.

По стари разбити пътеки,
в тунела с невиждащ се край
вървят от дърво боговете
кога ще си идат накрай?...

Преминаха идоли стари,   
преминаха в вечния свят.      
Единствен на пътя остана
войникът – с дърво вместо крак.

2003

***
ВървЯт от дървО боговЕте,
скриптЯт, като вЕчен покОй.
И брОди след тЯх по пътЕки
войнИкът с крак дЪрвен, не свОй.

Не глЕда във тЯх, ни в РусИя,
войнИкът с едИнствен ботУш.
ДочУва скриптЕне отблИзо
в кракА си нов-дЪрвен, но чУжд.

ВойнИкът изгУби кракА си
сред бОя, в ден свЕтъл и бЯл.
Нов крАк си издЯла, завЪрши,
от стАрия пЪн почернЯл.

Той слУша скриптЕне в простОра,
той слУша скриптЯт вековЕ.
ПогЪлна христОвият Огън,
дървОто на Идола взЕ.           .

По-рАно не мОлехме БОга,      
а пЪна сред тЪмния вЕк.       
Той нОв крак издЯла отнОво
от пЪна, забрАвен и вЕхт.

ВървИ и поскЪрцва по пЪтя
войнИкът с едИнствен ботУш.
А Идоли дЪрвени скЪрцат
в кракА му – и дЪрвен, и чУжд.

ДървОто с въздИшките скЪрца,
отпАдъци смИта по пЪт.
НарОдът уплАшен се прЪсна.
ВървЯт боговЕте, вървЯт.

По стАри разбИти пътЕки,
в тунЕла с невИждащ се крАй
вървЯт от дървО боговЕте
когА ще си Идат накрАй?...

ПремИнаха Идоли стАри,   
премИнаха в вЕчния свЯт.      
ЕдИнствен на пЪтя остАна
войнИкът – с дървО вместо крАк.

***

Идут деревянные боги,            
Скрипя, как великий покой.   
За ними бредет по дороге      
Солдат с деревянной ногой.   

Не видит ни их, ни России 
Солдат об одном сапоге.   
И слушает скрипы глухие   
В своей деревянной ноге.   

Солдат потерял свою ногу   
В бою среди белого дня.      
И вырубил новую ногу         
Из старого темного пня.      

Он слушает скрипы пространства, 
Он слушает скрипы веков.               
Голодный огонь христианства         
Пожрал деревянных богов.             

Мы раньше молились не Богу,      
А пню среди тёмного дня.            
Он вырубил новую ногу               
Из этого старого пня.               

Бредёт и скрипит по дороге       
Солдат об одном сапоге.             
Скрипят деревянные боги   
В его деревянной ноге.               

Скрипят деревянные вздохи,    
Труху по дороге метут.               
Народ разбегается в страхе.      
А боги идут и идут.               

По старой разбитой дороге   
В неведомый тёмный конец 
Идут деревянные боги.          
Когда же пройдут наконец?..

Прошли деревянные боги,    
Прошли на великий покой.   
Остался один на дороге         
Солдат с деревянной ногой. 

2003