Юрий Поликарпович Кузнецов - Атомная сказка

Юрий Поликарпович Кузнецов
Атомная сказка
http://www.stihi.ru/2006/02/09-1564


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Атомна приказка 
 
Тази приказка, много красива,
слушам аз, вече нова била,
как Иванушка лъка извива
и изпраща в полето стрела.

Тръгнал той по посока стрелата
във следа от сребриста съдба
и попаднал на жабата в блато
зад моретата три от дома.

  - Ти ще трябваш за важното дело! -
сложил жабата в кърпата той.
Срязал нейното царствено тяло,
заредил с електрически ток.

В дълги мъки умирала бавно,
тропали в жилите векове,
на глупака било му забавно
и разпъвал в усмивка лице.

1968

Атомна приказка 
 
ТАзи прИказка, мнОго красИва,
слУшам Аз, вече нОва билА,
кАк ИвАнушка лЪка извИва
и изпрАща в полЕто стрелА.

ТрЪгнал тОй по посОка стрЕлата
във следА от сребрИста съдбА
и попАднал на жАбата в блАто
зад морЕтата трИ от домА.

  - ТИ ще трЯбваш за вАжното дЕло! -
слОжил жАбата в кЪрпата тОй.
СрЯзал нЕйното цАрствено тЯло,
заредИл с електрИчески тОк.

В дЪлги мЪки умИрала бАвно,
трОпали в жИлите вековЕ,
на глупАка билО му забАвно
и разпЪвал в усмИвка лицЕ.

Атомная сказка

Эту сказку счастливую слышал
Я уже на теперешний лад,       
Как Иванушка во поле вышел
И стрелу запустил наугад.         

Он пошёл в направленьи полёта
По сребристому следу судьбы      
И попал он к лягушке в болото    
За три моря от отчей избы.            

- Пригодится на правое дело! -   
Положил он лягушку в платок.   
Вскрыл ей белое царское тело   
И пустил электрический ток.       

В долгих муках она умирала,   
В каждой жилке стучали века,
И улыбка познанья играла       
На счастливом лице дурака.    

1968