Юрий Поликарпович Кузнецов - Всё сошлось в этой жи

Юрий Поликарпович Кузнецов
***Всё сошлось в этой жизни и стихло
http://www.stihi.ru/2012/08/18/3002


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Утаи се живота, улегнах.
Даже в стаята аз не вървя.
На стъклото студено облегнат,
си охлаждам шумящата кръв.

А пък вчера в дома си се смеех
с мой приятел, с другарка, дошли.
И от радост да плача не смеех,
не ми даде съдбата сълзи.

Бяхме двама с дома си смълчани.
Размразеният божи светлик
открояваше вдигнати длани
и от устни топящи следи.

Ще се вглеждам на изток и запад,
ще потърся аз поглед любим.
Само пръстите още ще драскат,
само устни ще викат сами.


* * *

УтаИ се живОта, улЕгнах.
Даже в стАята Аз не вървЯ.
На стъклОто студЕно облЕгнат,
си охлАждам шумЯщата крЪв.

А пък вчЕра в домА си се смЕех
с мой приЯтел, с другАрка, дошлИ.
И от рАдост да плАча не смЕех,
не ми дАде съдбАта сълзИ.

Бяхме двАма с домА си смълчАни.
РазмрАзеният бОжи светлИк
откроЯваше вдИгнати длАни
и от Устни топЯщи следИ.

Ще се вглЕждам на Изток и зАпад,
ще потЪрся аз пОглед любИм.
Само прЪстите Още ще дрАскат,
само Устни ще вИкат самИ.

* * *

Всё сошлось в этой жизни и стихло.
Я по комнате кончил ходить.            
Упираясь в морозные стёкла,            
Стал крикливую кровь холодить.    

Я вчера в этом доме смеялся,            
Кликнул друга, подругу привёз.      
И на радостях плакать пытался,       
Но судьбы не хватило для слёз.       

Так стоял в этом смолкнувшем доме.
И на божий протаяли свет               
Отпечатки воздетых ладоней            
И от губ западающий след.               

Я рванусь на восток и на запад, 
Буду взглядом подругу искать.   
Но останутся пальцы царапать, 
И останутся губы кричать.