Сергей Есенин - Запели тесаные дроги

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Поскърцват в пътя си колите,
минават храсти, равнини,
параклисите за молитви
и кръстове от старини.

Тъга стаена е във мене
за вятъра в овес люлян.
Камбанен звън, дочул, зове ме,
неволно кръстя се с ръка.

Росийо ти, поле малинно,
река в небесна синева,
до болка и до радост мили
са твойте тъжни езера.

Скръбта ти е неизмерима
с мъглите в облачния бряг.
За тебе вяра, обич имам,
без тях не мога оживя.

Не ще отхвърля твойто робство,
съня си аз ще продължа –
да слушам как в полята росни
молитвено треви шептят.

1916

* * *

ПоскЪрцват в пЪтя си колИте,
минАват хрАсти, равнинИ,
парАклисите за молИтви
и крЪстове от старинИ.

ТъгА стаЕна е във мЕне
за вЯтъра в овЕс люлЯн.
КамбАнен звЪн, дочУл, зовЕ ме,
невОлно крЪстя се с ръкА.

РосИйо тИ, полЕ малИнно,
рекА в небЕсна синевА,
до бОлка и до рАдост мИли
са твОйте тЪжни езерА.

СкръбтА ти е неизмерИма
с мъглИте в Облачния брЯг.
За тЕбе вЯра, Обич Имам,
без тЯх не мОга оживЯ.

Не щЕ отхвЪрля твОйто рОбство,
сънЯ си Аз ще продължА –
да слУшам кАк в полЯта рОсни
молИтвено тревИ шептЯт.


* * *

Запели тесаные дроги,       
Бегут равнины и кусты.      
Опять часовни на дороге    
И поминальные кресты.      

Опять я теплой грустью болен   
От овсяного ветерка.               
И на известку колоколен          
Невольно крестится рука.         

О Русь, малиновое поле         
И синь, упавшая в реку,         
Люблю до радости и боли       
Твою озерную тоску.               

Холодной скорби не измерить,
Ты на туманном берегу.            
Но не любить тебя, не верить - 
Я научиться не могу.               

И не отдам я эти цепи               
И не расстанусь с долгим сном,
Когда звенят родные степи      
Молитвословным ковылем.      

1916