Ще те накарам да се влюбиш,
не в мен, а в летните огньове
и щом ума си сам загубиш,
ще знам, че истински съм твоя.
Ще те накарам да мечтаеш,
но не за мен, а за Южняка
и щом безумно го желаеш,
ще знам, че няма да избягаш…
Ще те накарам да обичаш,
не мен, а птиците в небето.
А щом деня си с тях наричаш,
ще знам, че вярно е сърцето.
Ще те накарам да докосваш
тревата в мрак, вълните в изгрев,
в съня ти ще пристигам боса
и с утрото ще си отивам.
И сам дори не ще усетиш
как всяка част от теб е моя,
щом просто себе си изгубиш
в шума, донесен от прибоя.
Дари ми нежно тиха песен,
аз винаги ще бъда твоя...
Ще те накарам
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112080400699
Свидетельство о публикации №112080400699
Рецензии
http://www.stihi.ru/2012/08/16/334 - мой перевод.
Соколова Инесса 16.08.2012 17:25 • Заявить о нарушении
Соколова Инесса 16.08.2012 17:25 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.