Мой храм любви

Мои стихи

Мой храм любви всегда со мной:
Неразделим он с музыкой.
Иду к нему в тиши ночной,
Дрожа, тропою узенькой.

Со мною звездный хоровод,
Луна глядит, печалится.
Но приближается восход,
А песня не кончается.

Мне слышен в музыке рассвет –
Крылатая симфония…
Разлуки, встречи – счастья  нет …
Как отыскать гармонию?..

Стремясь к мечте, я к ней иду
И к удовлетворению.
Иду к закату, как в бреду,
Но мучают сомнения.

Трепещут клеточки души…
Смирюсь, как  неразгаданна.
Неужто место мне в глуши,
Лишь Господом оправданной?..
 ---

Спасибо Юлияне Доневой за перевод моего стихотворения на болгарский язык.

МОЯТ ХРАМ НА ЛЮБОВТА

Храмът ми на любовта,
с музиката неразделен е.
Вървя към него във нощта,
по тясната пътека зъзна.

С мен е хоровода звезден,
луната гледам наскърбена.
Но приближава вече кврая,
а ето песента не свършва.

И призори аз слушам музика,
крилатата , оназ симфония.
Разлъки, срещи ... – не и щастие.
Как хармония да намеря?

Към мечтите устремена
И към удоволетворение,
въртяя се като във просъница,
Но и измъчват ме съмнения.

Трептят ми клетките душевни,
смирявам се неразгадана.
Мигър всичко в мен заглъхва?
Само Бог ли оправдава?