Благодарю

Кристаллы льда в руке я растоплю.
Но это лед, а не живое сердце.
Я столько лет безропотно люблю,
А ты не дал моей душе согреться.
Но мне смешно, я не кляну судьбу
И руки не тяну к тебе в экстазе.
И право, с чувством собственным борьбу
Я предпочла б с тобой обидной связи.
Поверь, что в жизни горестные дни,
Свои болезни я тобой лечила.
И это чувство счастию сродни
Я благодатной строчкой осветила.



*     *     *


БЛАГОДАРЯ

Кристали лед в ръце аз разтопявам,
но лед това е, не сърцето живо.
Години аз безропотно обичах,
 не бе ти за душата ми топливо.
Но смешно, аз не хленча от съдбата
към теб ръце не вдигам във екстаз.
С чувство, че със себе си се боря
обидна връзка предпочетох аз.
Вярвай, тъжните в живота дни,
болките си с тебе аз лекувах.
Със щастие туй чувство ме сроди
и в благодатни строфи осветих го.


Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА www.stihi.ru/avtor/donevaiuliana; (Юлия Калчева)