Дикая лоза. Перевод с болгарского

Дива лоза

(© Весела Йосифова)*

Като дива лоза съм се вплела –
най-отгоре, върху баира,
дето само скали е почвата,
а слънцето сладост налива.
От дъждовете съм взела сокове,
от вятъра – сила.
По зелени ластари
грозда съм наляла,
кехлибарено натежали.
На дива лоза по й отива
с ръце да късат снагата й,
и само твоите длани могат
тръпчиво вино или люта ракия
от мен да източат.
Вря и кипя в душата ти!


Дикая лоза

Я – винограда дикого лоза…
Вьюсь на холме, да на вершине самой, 
Где плодородны даже эти камни!
Мой сок прохладен - как дождя слеза,
Меня нектаром полнило светило,
У ветерка я силу одолжила:
Вся налилась прозрачным янтарем -
Отяжелела, скрытая листом…
Мои плоды так и кричат – сорви!
Отведай, путник, зрелых ягод сладких!
А терпкое вино иль горечь раки
Умеют руки извлекать твои!
Напитком стану – только прикажи,
Кипящим хмелем - для твоей души!

*Оригинал стихотворения здесь: http://stihi.ru/2011/02/23/10575
^Иллюстрация - со страницы автора оригинала.


Рецензии
:)) Спасибо, дорогая Екатерина! СПАСИБО! :))
Обнимаю!

Весела Йосифова   27.01.2012 20:08     Заявить о нарушении
Добър вечер, Весела! Какво красиво сте поеми! Плени! Благодаря! С топлота, Е.

Екатерина Сосевич Карпенко   27.01.2012 20:38   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.