Като дива лоза съм се вплела,
най-отгоре, върху баира -
до върха на небето се вия,
от слънцето сладост наливам,
от вятъра сили сбирам,
от дъждовете - чисти сокове.
Под зелени ластари
сладки зърна съм скрила,
кехлибарено натежали.
На дива лоза по й отива
с ръце да късат снагата й,
и само твоите длани могат
тръпчиво вино или люта ракия
от мен да източат.
Изпиваш ме със наслада.
Вря и кипя в душата ти!
Весела ЙОСИФОВА
ДИКАЯ ЛОЗА
Я – винограда дикого лоза…
Вьюсь на холме, да вершине самой,
Где плодородны даже эти камни!
Мой сок прохладен - как дождя слеза,
Меня нектаром полнило светило,
У ветерка я силу одолжила:
Вся налилась прозрачным янтарем -
Отяжелела, скрытая листом…
Мои плоды так и кричат – сорви!
Отведай, путник, зрелых ягод сладких!
А терпкое вино иль горечь раки
Умеют руки извлекать твои!
Напитком стану – только прикажи,
Кипящим хмелем - для твоей души!
Перевод: Екатерина Сосевич Карпенко