V Междунар. конкурс. Росица Петрова

РОСИЦА ПЕТРОВА


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вм представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781

РОСИЦА ПЕТРОВА
http://www.stihi.ru/avtor/lycki

Родена  на 22.03.1968 година в гр. Раковски. Съучредител и член на управителния  съвет на Съюза на Писателите от Интернет, основан пред 2008 г. Издадени  съавторски стихосбирки: „На Титаник”, „Събудена невинност”, „Болката, когато проговори” и „Любовно -еротични звуци за вечността” . Има публикувани творби в: Алманах „Поезия – 2009”, Алманах”Поезия – 2010” и Алманах –Любовна лирика на издателство Буквите - 2010
Първо място в конкурс „Биньо Иванов”- 2011
Второ място в конкурсите  „На глътка свобода” – 2010 и „Пътуване около света” – 2011
Трето място в конкурса „ Белоснежните вишни” – 2011 в гр. Казанлък
Има отличени  творби  и в конкурсите „Още стихове за вечните неща” и „Летен Фейсбук конкурс „По стъпките на лятото”. В поетичен диалог с Валери Рибаров участва в разработването на Основите на Новата Литература.
Собственик на литературен сайт „Беседката”


Възкръснала магия

А уж за малко, уж съвсем за малко
се срещнахме след толкова години,
с претекста, че ще бъде много жалко
ако в една случайна среща се разминем...

Привидно бяхме толкова спокойни
придавахме си вид на безразлични,
но падаха защитните ни брони
под гласовете ни накъсани на срички.

Ти стъпваше в душата ми на пръсти,
а аз треперех сякаш имах треска.
Дали под нас земята се продъни
или пък бе предчувствие за грешка..?

Но въздухът не стигаше за двама
/светът ни се оказа много тесен/
- Проклет да съм! Каквото ще да става..!
Прошепна ти и нежно ме привлече.

Целуна ли ме, даже и не помня,
нощта се сгромоляса и отмина.,
а аз не зная как да се опомня
от нашата възкръснала магия.

Вълшебство по вишневи дни
Не посмях да те спра, не посмях.
Тази пролет примамливо бяла,
пълни твоите пазви със грях,
пълни моите със самозабрава.

Ти разливаш в косите ми цвят
с аромат на разцъфнали вишни,
как вълшебно е всичко, да знам,
че до мен си в нощта и ме искаш

ей такава, каквато съм с; -
непонятна, почти вироглава
и да знам че стихът ми гори
на зениците ти в кехлибара.

А когато плодът загорчи
и вкусът му престане да радва,
друга обич по вишневи дни,
да се ражда и да прощава!

Среднощни размисли
Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.

Нощ
И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.

Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично

Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,

усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.

В онази стомна имаше вода
В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.

Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.

Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.

Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна

Без себе си не си възможен
Не си възможен ти,
без себе си не си възможен.
Щом аз съм Ти, а ти си Аз
и аз без себе си
не съм възможна.

Животът ме превърна в стих
Животът ме превърна в стих
на който дадох всичко свое.
От него нищичко не присвоих
освен крилете му за полет.

В сълзата на капчука
Тръгвам вече-
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова,
как в сълзата на капчука
съм посяла своята сълза.