VIII Международный конкурс. Тоня Борисова

ТОНЯ БОРИСОВА. БОЛГАРИЯ.

Творческая биография:

Тоня Борисова е родена през 1952 година в гр. Димитровград. Завършва с отличие Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново и Кинопедагогика – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София. Родственица е на видния писател и общественик Захари Стоянов. Майка е на три деца.
Пише поезия, проза, публицистика, литературна критика, сценарии за филми. Редактира поетични книги. Реализирала е над 650 авторски поетично-музикални спектакъла, на които е организатор, сценарист, режисьор, изпълнител на стиховете и на песни от всички фолклорни области на България. В спектаклите й наред с изтъкнати индивидуални изпълнители, оркестри, хорове и ансамбли, участват и млади таланти. Голяма част от спектаклите й служат за благотворителност.
Активно работи за съхраняване на фолклорното богатство като водеща на национални и международни фестивали. Има многобройни публикации в литературния и периодичен печат; в сборници и антологии. Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, руски, португалски, чешки, турски, фарси и есперанто. В авторско изпълнение, те звучат по БНР и частни радиа. Телевизии с национален обхват излъчват нейни спектакли и филм-портрети.
По стиховете й са композирали акад. Марин Големинов, проф. Херма ван Шайк Ламбермонт / Холандия/, проф. Александър Йосифов, проф. Кирил Стефанов, Божидар Гатев, Стефан Диомов и др.
    Носителка е на награди от националните поетични конкурси: „Св. Георги Победоносец”-2000г. и „Стоян Дринов”-2004г., а на Международния кинофестивал БАЛФЕСТ - Пловдив,2008г. получава престижната награда за сценарий за филмите „Дар от Сълзица” и „До коляното на Господ”.
Автор е книгите: „Приказка за Добротата", пет издания, първо– 1996г., последно - 2009г.; „Жива Памет” – 1997г. и „Царевград Търнов -  Всеславният” - 2000г. Подготвила е за печат авторска библиотека „Кладенци”, включваща поетичните книги: „Ризи от коприва”, „Възлопис”, „Тайнства” и „Пътеки към душата на България”; стихове за деца - „Художник” и ”Приказна огърлица”; сборниците с разкази – „Опък ден” и „Чешити”. Книгите са илюстрирани от Сълзица Борисова.
Тоня Борисова е сценарист на 45 художествено-документални филма от Проекта „Пътеки към душата на България”, създадени в тандем със съпруга й режисьор-оператора Александър Борисов и продуцирани от Фондация "Сълзица за Вас". През 2008г. за сценариите на филмите "До коляното на Господ" и "Дар от Сълзица", тя става носител на престижната награда за сценарий на Международния Кинофестивал БАЛФЕСТ в гр. Пловдив.
От 2000г.тя е Председател на Фондация „Сълзица за Вас”, работеща в подкрепа на млади дарования в нужда и неравностойно положение, без разлика на етническа и религиозна принадлежност.
         За личен принос при възпитанието на младите поколения на България в дух на патриотизъм, хуманизъм и гражданско достойнство, през 2008г. е удостоена с Почетния знак-медал „За хората с добри сърца”, присъждан от Фондация „Помогни на нуждаещите се” и асоциираните й структури ЧПК „Източен Европейски Образователен Център”, Граждански форум „Съвет на нацията” и Национален Интелектуален Парламент по Евроинтеграция.

*  *  *

Ниже опубликованы стихи Тони Борисовой на болгарском языке, а далее переводы стихов Тони Борисовой с болгарского на русский, выполненные лично автором.

Да бъдем живи пътечки към безсмъртната душа на България

За себе си:
Аз съм една щастлива жена! Имам любовта на трите си деца и две прекрасни внучки; съкровените спомени за единствения мъж, до когото исках да остарея... Богата съм с обичта на своите скъпи родители и близки, приятели и почитатели на моето изкуство. Дано ме запомнят като Българката, която заръчва на деца и внуци да помнят:
„...че всичко тук – във звук и шарка, в камък;
със обич сътворено, ще векува!
Щом корена си носим в жива Памет,
ще бъде Българско, додето свят светува!”



Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:

ТОНЯ БОРИСОВА. БОЛГАРИЯ.
Так будем же живыми тропинками к бессмертной душе Болгарии!

О себе:
Я - счастливая женщина! Меня любят трое моих детей и две прекрасные внучки;
я храню сокровенные воспоминания о своем единственном муже, рядом с которым хотела состариться...Я богата любовью своих дорогих родителей и близких, друзей и почитателей моего искусства. Пусть меня запомнят как Болгарку, которая завещает детям и внукам
помнить:
"...что всё здесь - в звуках и в орнаментах, в камне;
с любовью сотворенное, в веках будет жить!
Наши корни хранят Живую Память о том,
что будет Болгарское до тех пор,
пока существует мир!"

С творческой биографией ТОНИ БОРИСОВОЙ Вы можете ознакомиться ниже.

----------------  --------------------  -----------  ----------------------
ТОНЯ БОРИСОВА

ЗАВИНАГИ

Димитровград, завръщам се сега,
но не Момиче палаво, а вече
узряла като ябълка Жена,
помамила очите на мъжете.
Излъчвам топъл, южен аромат
и южна сладост аз в кръвта си нося...
В теб нямам вече дом, мой роден град,
сега съм непозната гостенка!
Отрязани са плитките ми днес,
отдавна с боси ветрове не споря...
Доведох трите си дечица - с чест,
да им покажа своя жилав корен.
От всеки ъгъл спомени надничат
и Детството ме грабва с весел глас -
за час да върна Славеят-Момиче
в душата - трепетлика аз!
Вървим задъхани - какъв простор!
Защо ли свободата тъй е кратка?
Дърветата цвърчат от птичи хор
накацал по зелените им шапки.
Акациите сплитат жив тунел
и улицата - розова, танцува.
Лицето ми във дланите си взел,
най-влюбеният силен мъж целува:
превръща ме той в палавница пак
и хукваме към парка  - и петимата,
щастливи, че за нас Димитровград
ще бъде свиден дом - ЗАВИНАГИ!
1989г.

=============  ==============  ============
ТОНЯ БОРИСОВА

ЖАДНА СЪМ ЗА ТЕБ

Огромно е леглото ни без теб –
студено и безсънно, и кораво...
На спомените лудите коне
сърцето ми вършеят и раняват
с видението, че се връщаш пак –
безплътен да ме любиш в мрака
в прегръдка от искряща Светлина,
в която аз – свещицата, се стапям
докосвана от нежните ръце,
обсипана с целувки – дълги, тихи...
Тъй жадна съм, тъй жадна съм за теб:
за твоя глас и милата усмивка;
за сините архангелски очи –
небе, изпълнено с цигулков вятър
и чисти облачни сълзи...Нали,
очакваш ме с отворени обятия
отвъд заключените Божии врати?

30.07.2010г. В.Търново

*  *  *

ЖАЖДА ЗА ТОБОЙ

(вольный перевод П.Голубкова)
   
Кровать огромна, без тебя на ней –
Так холодно, бессонно, неуютно…
Я вспоминаю тех лихих коней –
И сердцу моему расстаться трудно

С видением, что ты, как царь теней,
Меня во мраке нежно заключаешь
В объятия сверкающих огней,
Где я свечой бесповоротно таю…

Покрыта поцелуями я вся,
То ль пить хочу, то ли тебя так жажду:
Твой голос, и улыбка, и глаза,
Что синевой архангельскою страждут,

Как небеса, где плачут ветры альтами,
Где брызут тучи чистыми слезами…
Ждешь ли меня с раскрытыми объятьями
За Божьими закрытыми вратами?

*  *  *

Вольный перевод Юрия Кутенина

НЕУТОЛИМАЯ ЖАЖДА ПОТЕРИ

Огромная наша постель пуста без тебя
Горьки холодные и бессонные ночи...
Воспоминания о Безумном Жеребце
Ранят меня. Все сердце обмолочено.
Видение ... любит меня в темноте.
Тает огонь длинной свечи.
Касаются нежные руки
Тонкий и долгий поцелуй...
Жажда переполняет меня.
Жажда встречи, милой улыбки.
Ангельских голубых глаз.
Где-то в небе ветер играет на скрипке
И с светлого облака тихо капает ..слеза.

Да! Ты ждешь меня за закрытыми дверями Божьими
С распростертыми объятьями...




===========  ====================  =======================
ТОНЯ БОРИСОВА

БЛАГОСЛОВ ЗА БЪЛГАРИЯ

Нека празнични камбани
светли дни благовестят,
и сърцата изтерзани
да открият верен Път!
Да поникнат в нас Надежди
и в човешките души,
храм от Доброта безбрежна
Бог с Любов да съгради!
В дивото, греховно Време,
през порой омрази днес,
заедно и опростени,
нека да преминем с Чест!
И с ДОСТОЙНСТВО - за ДЕЦАТА,
себе си да сторим брод:
те да сътворят Мечтата –
бъдния щастлив живот!
Нека продължим пренесли
родов корен в паметта,
стародавни, дивни песни,
порив горд към Висота;
древната си кръв и Вяра
в Божи Дух, Отца и Син!
Да пребъде с нас – БЪЛГАРИЯ:
нине и во век! Амин!

*  *  *

БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДЛЯ БОЛГАРИИ

Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:

Пусть праздничные колокола
Благовестят светлые дни (благовест праздничный звон),
И сердца истерзанные
Пусть найдут верный Путь!
Пусть возродятся в нас Надежды,
И в душах людских
храм из Доброты безбрежной
Бог с Любовию
создаст (возведёт)!
В дикое, грешное Время,
через ливень ненависти сегодня
обновлённые и очищенные
пройдём с Честью!
И с ДОСТОИНСТВОМ - ради ДЕТЕЙ,
сделаем так, чтобы они смогли
осуществить МЕЧТУ -
Счастливую жизнь в будущем!
Давайте будем помнить свои корни,
сохраним в памяти старинные дивные песни,
гордый порыв к Высоте;
Древнюю свою кровь и Веру
в Отца и Сына и Святого Духа!
Пусть пребывает с нами БОЛГАРИЯ:
И ныне и присна и во веки веков!
Аминь!

*  *  *

СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРВОД

ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА

 БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДЛЯ БОЛГАРИИ

http://www.stihi.ru/2012/09/22/4602

================  =========  ==================

ТОНЯ БОРИСОВА

МОЛИТВА КЪМ ИИСУС

В Коледната нощ вали, вали
и душите ни облича в бяло.
В тази нощ Иисус се е родил
и звезда- Спасение огряла:
да прогони мрака на греха,
и човеците да стори братя;
да вървят по Неговия път
в стъпките на добротата;
да изчезнат подлост и злини,
кървава жестокост и омрази...
Тази нощ Иисус над всички бди
и с любов душите пази!
Сняг към омълчаната земя
леко пада от небе бездънно.
- Мили Боже,, направи така –
този свят пречистен да осъмне
като детска, праведна душа,
във която с доброта и нежност
да засееш златни семена
на Любов и Вяра, и Надежда,
та дано да станем по-добри,
по-разумни, мъдри и щастливи!
Господи, децата запази –
с тях България е жива!

1995г., София

============  ================== =========

ТОНЯ БОРИСОВА

ВЕЧНОСТ

Разплакана до теб, на колене
аз молих се горещо дни и нощи:
Душата ти да задържа, поне
миг заедно, поне да бъдем още!
С усмивка трих горчивите сълзи
щом синият ти поглед ме прегърне...
Болеше ме, че страшно те боли,
а аз не мога Времето да върна!
Готова бях живота си да дам,
кръвта и силата си в теб да влея...
Но твойто пламъче мъждукаше едвам –
боях се, че с дъха си го люлея,
че всеки миг ще се стопи и ти
без мен ще отлетиш далече,
пришпорил кон небесен, без юзди
към звездната космична Вечност!

30.07.2010г. В.Търново
 
============  =========  ================

ТОНЯ БОРИСОВА

ЗАЩО И ДОКОГА?
 
Разбунен кошер е Светът, о БОЖЕ!
Пчелата-Майка - МЪДРОСТТА дали,
с крилатото си войнство, може
меда от търтеите да спаси?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
за упокой ще палим свещи
на Смелия, на „Лудата глава”,
на Идеалите, на Доблестния, Честния?
Защо животът, святата им смърт –
уроци по ДОСТОЙНСТВО и СМИРЕНИЕ,
възпяваме химнично всеки път
с фалшиво, лицемерно възхищение?
Не е ли гръмогласната възслава
нелепа индулгенция, с която
наивно мислим, че се заличава
греховността, превърнала ни в БЛАТО?
Защо тъй често късата ни памет
Кубратовата притча не припомня?
Защо оплакваме все счупените стомни
на своите несбъднати мечти
и с лозовите съчки палим ОГЪН –
РАЗЛИЧНИЯ от нас да изгорим?
Защо превръщаме в свети икони
човеците с тревожни умове -
СТРАХА заради нас прогонили
и ПЪТ прозрели в идни векове;
безкористно, с любов изграждали
ДУХОВЕН МОСТ към БЪДНОТО!
ЗАЩО?
Опасно ли е да ги тачим ЖИВИ?
Защо тъй злостно, яростно заливаме
ДОСТОЙНИЯ и ТАЛАНТЛИВИЯ със кал
и бързаме да угасим кандилото
на Божията ДАРБА?
И как нататък в МРАКА ще вървим
без жертвената СВЕТЛИНА?
Нима – загърбили ИКОНИТЕ
ще грейнем с ореола на СВЕТЦИТЕ?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
ще властва НЕНАКАЗАН Изкусителят?
Децата ни обсебил е. Душите им
прогонва и продава вън от Храма.
Изтрива ПАМЕТТА им и езиците
безжалостно изтръгва от камбаните,
че глухите сърца забравят лесно
Свещенния Закон на ВЯРАТА!
Прати ни, БОЖЕ, нов АПОСТОЛ ЛЕВСКИ,
не свещи упокойни за БЪЛГАРИЯ!

2001г.,гр.София
*   *   *
==============  ==================  ================
ТОНЯ БОРИСОВА

Майко Божия

Ти, Свята Майко Божия, прости –
неволно  днес сравних се с тебе!
Но виж, вървят след мене три,
три рожби към върха на хребета,
към страшната Голгота на Духа,
от жертвата на Твоя Син огряна..
Харизвам ти децата си сега
и вярвам – ЧУДОТО ще стане:
сами да тръгнат в своя верен път,
Добро и Чест в сърцата си спасили!
Благослови ги, Майчице, да не грешат
и дай им от безсмъртната си сила!

15.08.2011г.

===========================  ===========================


Люляковото Момиче

Когато неочакван, щурав вятър
превърне роклята ми в парашут;
прегърне ме, косите ми размята
и хукне подир друга – като луд;
внезапно се усещам пак Момиче –
напъпил люляк в пролетния дъжд,
за първи път признало, че обича;
за първи път целунато от мъж!

Весела Пролет!
Тоня Борисова

===================== ================================= ========================

АПОСТОЛЪТ

    Публикувано от Тоня Борисова на Април 15, 2012 в 6:32pm
    Преглед на блог

Той е еманация на нацията!

Най-смелият революционер, най-чистият и свят духовник, най-мъдрият мислител и гениален стратег на Освободителните борби; най-неуморимият, честният и всеотдаен в народното дело; най-изобретателният и комбинативен ум; най-безкомпромисният към грешки и пропуски - свои и чужди; най-непримиримият към лъжата и предателството; най-красивият и обаятелен Българин, най-безстрашният предводител, до безпаметност влюбен и обрекъл се на Отечество БЪЛГАРИЯ! Споменаването на името му дори ни пречиства, а следването на пътя - извисява!

Търсим го в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на искрено Родолюбие и Толерантност, на Човещина! Той е знамето на ЧИСТАТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джингиби Левски, АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА!

Най-достойният син на БЪЛГАРИЯ!



АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

 

Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,

имаш ли сили да бродиш с мене

кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,

в тая земя - без срам разорена?

Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,

как буренясва нашата нива:

съскат зловещо змии всякакви

капе отрова немилостива...

И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,

СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...

Гробът ти, Дяконе - не се намери,

даже портрета ти с нож промуши

безродник някакъв! Тебе -  СВЕТЕЦЪТ!

А пък какво остава за други?

Веем байряци, свисти пак свинецът,

свестните още считат за луди..

Инак, АПОСТОЛЕ,  – пеем ти песни,

кичим с венци, мълчим на колене,

но те ЗАБРАВЯМЕ – бързо и лесно,

щом отчаяние ни обземе!

Време дошло е да тръгнем, Дяконе,

стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!

Огънят, дето посял си някога,

днес да разпалим – за БЪЛГАРИЯ:

да изгорят дано и омразите,

и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!

Прости, Дяконе, че не опазихме

твоя завет: да се обричаме

само на нея: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,

НАША - ЕДИННА, ОБЩА РЕПУБЛИКА,

и на олтара на СВОБОДАТА й

жертвен курбан – глави да туряме!

Вярно е: губим ли – себе си губим,

ако спечелим  - ще е за ВСИЧКИ!

Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!

Чистите – малко! Ти си – ЕДНИЧЪК!

 

Бавно ли пъплим вече по стръмното

или затъваме в ново блато?

Бягат децата – няма РАЗСЪМВАНЕ,

носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!

Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,

грабят и трупат: след тях – ПОТОП!

Псува НАРОДЪТ:”Ех, ДЕМОКРАЦИЙО”!

Свива юмрук и мълчи...като гроб.

ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме – ВЯРАТА!

 И на Кубрат забравихме притчата...

Дяконе ЛЕВСКИ, тая БЪЛГАРИЯ,

как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?

..

Свърших думите, Отче Игнатие.

И панахидата. Много боли!

Знам – от своето страшно РАЗПЯТИЕ

над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш

и към Голгота носиш пак кръста си –

същи ИСУС – терзан и отричан!

Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,

НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

 

18.02.2000г.гр. София

Втора награда на Националния анонимен поетичен конкурс

„СВ.ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” – 2000г.

Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”

=============================  =======================  =============================

ИКОНОСТАС

    Публикувано от Тоня Борисова на Февруари 6, 2012 в 12:10am
    Преглед на блог

Чудом се чудя, Майстор резбарьо,

как ли са гледали твойте очи,

а и душата как си разтварял

Божия свят да сбереш в резби?

В дъбови клонки славеи пеят,

слънце възкръсва в майска гора -

в иконостаса орехов зрее

лудото биле на Любовта.

Сигурно севда сърце ти е пила,

та си останал сал живи мощи:

фидан-девойка с коси от свила

и ваклоока - мечтана нощем...

Божия Майка си я посторил:

в черква да грее – позлатена!

Странник щом влезе да се помоли

за грехове неопростени -

свещ да запали, да се прекръсти

и зарад тебе да я целуне...

Щом я докосне трепетно с пръсти,

сам да намери пътя изгубен!

...

Земната хубост в резбите прелива:

люшка се жито, дъхтят цветя;

слънчево вино лозници наливат -

жертва Христова да осветят!

Екват далечни, жални кавали...

Дали хайдутин отива на смърт

или невеста за рожбица жали?

Върти стародавен рудан светът!

Песен се ражда – в люлка юначе,

расне за обич,на кръст гори...

Земен, Исус – човекът плаче

с чисти и скъпи мъжки сълзи!

Сетих я, Майсторе, твоята вяра

и обичта към Земя и Народ.

В иконостаса трепти БЪЛГАРИЯ,

вечна и свята като Живот!

...

Има ли прошка, Майстор резбарьо,

прошка за тая проклета ръка –

дето със брадва съсече олтаря,

дето иконите днес поруга!?

1976г., В.Търново

Из книгата - спектакъл "Жива памет"

====================  ===========================  ===============================

Камбаните на Паметта

    Публикувано от Тоня Борисова на Февруари 5, 2012 в 11:45pm
    Преглед на блог

Жаравата на залеза догаря.

Из Търново припламват светлини.

На Царевец, възкръснала в олтаря

пак мъртвата звънарница звъни.

Отпяват Светогорските камбани

и будят паметта на мойта кръв –

кипяла в багреница златоткана

и в селския юмрук. До сетен дъх

опазена в пожарищни погроми

превръщана във щит и знамена…

Във вените ми рукват спомени

от векове преди да се родя.

 

Над Търновград камбаните се гонят

Копитен прах над Царев друм виси.

Асеневци изгряват на престола,

На кладата възкръсва Богомил.

Съдбата е везна непостоянна.

Ивайло е пред Царевец. Моли!

Моли, Мария, селските му длани!

Чело превий, царице – до земи!

Склонете се в поклон, боляри сити –

Гневът на нищите камбаната зове,

Че още от дедите – с дъх копитен,

ИСТОРИЯТА пише редове!

Камбани възвестявали победи,

Камбани стенели за упокой.

На бой за БЪЛГАРСКО Шишман потеглял –

За РОД и СВОБОДА – на бой!

Но с прилепни крила прегърнал мрака

Разплаканата кървава земя.

Замлъкнали камбаните в очакване

Да пусне корен БУНТЪТ в пепелта.

 

Пресуква все на Времето руданът
въже от бели дни и черни нощи.
На Лобната скала, и днес застанало,
ПРЕДАТЕЛСТВОТО диша още
и може да осъмне ослепено
наивното доверие в Човека!
О, нека се люлеят гневно
КАМБАНИТЕ НА ПАМЕТТА - НАВЕКИ!

1977г., В. Търново
Из книгата-спектакъл "Жива Памет

 ================================  =====================  ======================

ЦАРЕВГРАД ТЪРНОВ ВСЕСЛАВНИЯТ

    Публикувано от Тоня Борисова на Февруари 5, 2012 в 11:00pm
    Преглед на блог

ТЪРНОВГРАД е свято чудо:

греят бели къщи,

а зеленото в полуда

лятна ги прегръща.

Аленото ослепява

и боде очите:

покривите се надпяват

и към Янтра тичат -

в синьото да се окъпят –

нови дни да срещнат...

Звъннали пендари скъпи,

от оранж горещи,

люшкат се кубета стари-

тайни си нашушват

щом в пембяно се разгаря

залез над Варуша.

Вие се хоро, усуква:

до калпак – чапрази!

Болка черното заключва -

ВЯРНОСТ да опази.

Чатка сребърна подкова

и кънти камбана...

Всичко ражда се отново:

багрите са ПАМЕТ.

Плува в лилавата вечер

ЧУДО засияло...

ТЪРНОВГРАД излъчва ВЕЧНОСТ

и блести ВСЕСЛАВЕН!

1977г., Велико Търново


===========  =============== =============

БЪЛГАРСКИТЕ ПЕСНИ

От българските песни слънце свети,
алтън-пауново перо гори;
гемийка се люлее сред морето
и рони месечинката сълзи;
политат на възбог сокол-орлици
над Пирин и Родопа, над Балкана -
в клюн да носят живата водица
на юнаци с девет люти рани...
Змей-Горянин тежка сватба вдига,
баш момата грабнал от хорото...
В бялоцвята ябълка, авлига
жали свойте рожбици сироти...
Родината в шевици-песни грее
с най-дъхави и сочни цветове!
Душата ми огнище е и в нея -
все огъня си Паметта кладе:
да не угасват спомени за корен,
за Род и Вяра, майчина сълза...
С България в сърцето, мили Боже,
пътечката си с песен ще вървя!

Из книгата-спектакъл "ЖИВА ПАМЕТ"
1980г.

*  *  *

БОЛГАРСКИЕ ПЕСНИ

Перевод с болгарского – Тоня Борисова

В песни Болгарские – солнце блестит,
Горят золотые павлиньие перья,
качается лодка и море гремит,
Месяц серебрянный слезиньки леет.
Сокол взлетает, за ними – орлица,
высше Пирина, Родопах, Балкана -
несут они в клюве живую водицу
павшим героям с девятью ранам...
Тут Змей-Горянин на свадьбу пляшет -
Украл он девицу- самую красную!
Душа невестки-иволга плачет,
своим сироткам жалит, нещастные.
В вышивках пестрых Родина греет!
В сказачных красках, в яркие пламя…
В Душе моей вечный костер светлеет,
Безсмертный огонь – Живая Память!
Чтоб Корни и Веру, и Род не забыла -
и Честь и Достойнство, и слез материнские…
О,  Господи, с песнях - дай Ты мне сылу,
С Болгарии в сердце идти по тропинке я!
Из книге-спектакл "Жывая память”"
1980г.
Перевод с болгарского – Тоня Борисова


============================  ==========================  =======================
Даскаловата къща

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 8, 2012 в 7:00pm
    Преглед на блог

                На приказната Трявна – с поклон!

 

Дявол-момиче, Янтра затичана

пее под стария мост.

Тревненска къща, с чимшир закичена,

чака на портите гост -

с млади ръце, с очи да погали

тъмните живи резби,

та да възкръсне Майстор захвален,

що на облог я гради:

век да векува  – българска, чиста!

В слънчева песен, в широко сърце,

вечер , невеста край жарно огнище

 губери пъстри все да тъче …

И по чардаци, чеиз да разстила:

везани ризи – тънък кенар;

цели в алтъни  - шамии от свила,

вити гайтани – за сватове дар!

В люлки да люля  челяд  голяма,

бели погачи да мята в пещта,

с обич да среща своя стопанин -

с руйнало вино и цвете в ръка.

И зад високи дувари да екват

песни хайдушки до късен мрак,

че в Даскаловата къща – навеки

огън ще грее в опален оджак!

С хубост  ще свети  – очи да насища;

памет ще  варди зад тежки врати…

Скача реката – студена и бистра…

Над Трявна резбовано слънце злати!

1978г., Трявна

Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”
===========  ===============  =================

РОДИНА

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 7, 2012 в 4:47pm

В образ, от Майстора нарисуван -
тънко момиче сред ябълки зрели;
в бледа икона, в резбована люляка;
в длани на селянин - зърно посели...
В буря - изсипала гняв над Балкана,
в кървав септември, разплакал Марица;
в чудната песен за хубава Яна,
в грейнала, пъстра, тракийска шевица...
В стъпки на луди коне - в равнината,
Кан Аспарух в земята ни спряли;
сияеш,  Родино - достойна и свята,
на Времето, хребета тъмен преваляш,
а все е кръвта ти - бунтовна и млада!
С душа - наранена от нож и куршум,
с апостолска вяра люлееш камбани,
хайдушки Балкани кръстосваш без друм,
безброй векове - камък по камък,
съзиждан и в мирни и кървави дни …

С Кубратова мъдрост и Ботевски пламък,
Родино, Българийо - вечна бъди!

1981г., В.Търново

=====================  ==========================

ДА ИМА ЗА КАКВО ДА НИ БОЛИ

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 6, 2012 в 12:15am
    Преглед на блог

ДА ИМА ЗА КАКВО ДА НИ БОЛИ

 

Листата уморени тихо шушнат

и пада златен дъжд над нас.

И тази есен бавно ни напуща

в най-искрения кротък час.

Листата се въртят, танцуват леко

и музика в душите ни звучи,

и кратката ни есенна пътека

полека и несетно се топи.

И пак тъжим, че мигове разделни

трептят в загукалата тишина;

че с меки тонове – миньорни и пастелни,

мечтателна и щедра Есента

със старото си злато ни погуби

щом с дни като пендари ни дари,

да светят в спомени - добри и хубави...

Да има за какво да ни боли!

1977г., В.Търново

Из поетичната книга "Царевград Търнов Всеславният"

=========================  =============================

ЧЕИЗ

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 6, 2012 в 12:02am
    Преглед на блог

Разтвори пъстри ракли Есента-
чеиза си на слънце да извади.
По хълмовете вредом го разстла
и лумна Търново – огромна клада,
от луди багри дивно засиял!
Лозниците по „Гурко” във златисто
с отблясък кехлибарен оцвети
и пръсна живи, весели мъниста –
оранжево-червени светлини
из пъстрия килим на Ксилифора!
А с Янтра – като сребърен колан,
Трапезица и Царевец опаса.
И вдигна рог, от злато изкован –
наздравица за своите богатства!

1980г., В. Търново
=====================================  =================  ==================

Повеля

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 5, 2012 в 12:25am

Знай : БЪЛГАРСКИЯТ  древен обичай

от памтивека мъдро повелява:

„Почитай майка и баща! Докрай

ЗЕМЯТА и РОДА си защитавай!

ДОСТОЙНСТВО, ЧЕСТ и СЛАВА им бъди –

тъй родово дърво – столато расне!

Помни – живеят в тебе и ПРЕДЦИ

и БЪДНОТО – правнуците прекрасни!

За тях си камък в БРОД към ВЕЧНОСТТА

и възелче от земно и небесно,

чертица от рабош на ПАМЕТТА

и шарка в губер, изтъкан от песни!”

 1990г.,София

===================== ==================

С България в сърцето

    Публикувано от Тоня Борисова на Декември 30, 2011 в 10:11pm
    Преглед на блог

 

„Излел е Дельо хайдутин,

хайдутин - енкесаджие

с Домбровци и Караджовци...”

 

Запявам песента. Възкръсват

през тъмни векове опазени,

на пазвата – шевици пъстри,

на кръста – сребърни чапразите..

А под невестинската риза

се шмугва палав вятърът-южняк,

щом с хурка и къделя слизам

към спомена за родов корен пак.

Вървя по сънени баири

през биле самодивско и пелин -

плитките ми змийки се извиват

и гънат край сукмана модро-син.

Балканът люшва песента ми.

Над селото гори в потаен час

светулков огън над имане...

Пресегна ли се, сребърния тас -

валчестата месечина мога

да взема от небето на шега

и до насита в късна доба,

да пия чиста букова вода

и вредом да поръся всичко:

родитба щедра да се наспори!

Под лунните хармани жички

разточват гласовитите щурци;

жарава звездна се разпаля

в огнището на лятното небе,

доде в Лешнака гребен ален

петелът-слънце с песен подаде!

...

В магичните ни песни Райко свети

с алтън-пауново перо гори...

Потъва кираджия сред морето

и рони месечинката сълзи...

В Родопа, Странджа, Пирин и Балкана

литват на възбог сокол-орлици:

на юнаци с девет люти рани,

в клюнове да донесат водица.

От хорото грабнал баш момата,

Змей-Горянин тежка сватба прави.

Врекъл се - курбан за Свободата,

с либето, комита се прощава....

Родината в шевици пъстри грее

с най-дъхави и сочни цветове!

Душата ми огнище е и в нея -

все огъня си Паметта кладе:

да не угасват спомени за корен,

за Род и Вяра, майчина сълза...

С България в сърцето, мили Боже,

пътечката си с песен ще вървя!

...

„Излел е Дельо” вечно ще ме връща

към роден край и свиден бащин кът,

под стряхата на дядовата къща...

Там щъркелите вече не гнездят,

че няма кой огнище да запали

от пусти гурбетчийски ветрове...

И старци не останаха да жалят,

да плачат скритом и очакват все -

далечните им рожби да се върнат,

за ден открай света, през океана;

с треперещи ръце да ги прегърнат

и внучета  да друснат на коляно...

Днес няма го на картата селцето...

В дворовете до пояс щир расте,

из къщите върлуват ветровете

и люшкат порти – скършени ръце,

на свидна челяд до гнездо далечно,

хабер по облаците да изпратят

да помнят род и корен – вечно;

пътечки да са живи към България!

1980г.-2008г.

 
Тоня Борисова

„Жива Памет”- 1997г., София

========================== ======================= ==================================

КОЛЕДНА МОЛИТВА

    Публикувано от Тоня Борисова на Декември 30, 2011 в 7:00am
    Преглед на блог

Коледа е! Благодат вали,
но дали в душите става бяло?
В тая нощ Иисус се е родил
и Звезда-Спасение огряла:
да прогони мрака на греха,
и човеците да стори братя;
милостта на Прошка-Светлина
да познаят с Доброта в сърцата!
Да изчезнат болки и беди,
кървава жестокост и омрази...
Тази нощ Иисус над всички бди
и с любов душите пази!
Сняг в Рождественската тишина
леко пада от небе бездънно..
Мили, Боже, направи така -
този свят, пречистен да осъмне,
като детска праведна душа!
Господи, с безкрайна нежност
в нас засявай златни семена
на Любов, и Вяра и Надежда,
та дано да станем по-добри,
по-разумни, мъдри и щастливи!
Моля те - България пази!
И децата, Господи – помилуй!

1995г.Из „Жива памет”
============================  ==========================  =========================

ВЪЗЛИ

    Публикувано от Тоня Борисова на Януари 5, 2012 в 9:43pm
    Преглед на блог

На мислите ми шарената прежда
оплетена е до немай къде,
но хванах нишката изглежда -
кълбенцето подскача и расте.
Е, тук и там прокъсва се, обаче
спасявам с възелчета аз мига.
Едно докосване тъй много значи
и нежна, топла думица: „Ела!”
Повтарям си да бъда търпелива
и бабини заръки си припомням:
„Душата си лекувай с песен-биле
и не плачи за счупените стомни!
Което, знай, с пари не се купува –
единствено си струва, сине!
Да помниш, чедо – Любовта е лудост,
имане и магьосно вино!
На три неща се до земи покланяй:
на Изворите, Хляба и Децата -
в тях няма грях, лъжовност и измама,
а само Божия премъдрост свята!
Водата в Извора – сълзица е от Бога,
а Хлябът ни – от Слънцето е късче!
Напук на всички болки и тегоби –
децата правят веселото вкъщи!”
От възлите клъбцето се наежи
съвсем като уплашен таралеж!
Боязън, страх и всеотдайна нежност,
и куп надежди осланени...Ех,
какво ли нямам, Боже, преживяно!
Съмнявам се все пак, че поумнях!
И май – наивница ще си остана...
Какво пък – нека туй да ми е грях!

1993г., гр. София
Из книгата-спектакъл „Жива памет” – 1997г.

==================  =============================



НАСЛЕДСТВО

Към моята БЪЛГАРИЯ, разстлана

престилка чудно-пъстра под небето,

затичвам се да видя как в герана

моминското лице на мама свети.

Да чуя песента на чернозема

и боса ветровете да надбягам,

че българската древна кръв у мене

във обръчи не може да се стяга

и както младо вино, разлудяна

от глътка само – до пети опива!

Подхвана ли:”Зажнала й дюлбер Яна”,

при кладенеца слизат самодиви -

от Добруджа и Пирин, край Марица,

магьосно биле сбрали да омаят,

мен – БЪЛГАРКАТА: песни и шевици,

с душа на внуци да предам, да знаят,

че всичко тук – във звук и шарка, в камък,

със обич сътворено – ще векува!

Щом корена си носим в ЖИВА ПАМЕТ

ЩЕ БЪДЕ БЪЛГАРСКО, ДОДЕТО СВЯТ СВЕТУВА!

 
***Из книгата-спектакъл „Жива памет”

======================================== ==============================

ТОНЯ БОРИСОВА – стихи и перевод

СЪЛЗИЦА БОРИСОВА – картинный рассказ

Редакция – СКАЗКА О ДОБРОТЕ

Фирдаусь Баширова – Казань, Татарстан

1-ая  картина

Эта сказка о сереньком,
Непослушном олененке,
кто себя большим считал
И от мамы убежал,
чтоб на воле поскакать –
в одиночку погулять.
Думал – это очень важно:
Доказать, что он – отважный!
Не страшась, совсем одним
В лес дремучим и густым
Бродит  он. И вдруг - поляна,
Домик маленький...А там
Жил с детьми лесник Иван
С дочкой Светой – красота!
С сыном  маленьким  - Антошей,
С десяток собак и лошадь...
Жирный кот и поросята,
Стая гусей и козлята...
Правда, что семья – большая!
А друзей – не сосчитаешь!

2-ая  картина

Возле домика  прудок-
Сине-синенький глазок
И лужайка  вся в цветах..

Ах, какой там запах, ах!
Бабочки летали вкруг.
Олененочек  играл;
Спотокнулся в камень вдруг
Ноженьку свою сломал!
- „Мама, мамочка! Болит!”-
Весь в слезах малыш кричит.

3-я  картина

Зайчик вблизости скакал,
Олененка стало жаль,
и к бабуле Черепахе
он  немедленно вбежал
Чтобы  письма написать,
их повсюду разослать
добрым, милым существам,
что в беде помогут нам.

4-ая  картина

„SOS”!  Услышите – прийдите!
Олененку помогите! -
Ноженьку сломал.  Сейчас
Ждет он помощи от вас!
Одинокий он – без мамы,
Стонет горько на поляне.”
Долетел Голубчик белый,
Символ он - доброе дело.
Сразу клювом письма взял
и над лесом полетел.

5-ая  картина

Вдоль певучего ручья,
 Голубь встретил Медведя -
Тот в огромную корзину
собирал грыбы, на зиму.
Долго он письмо читал,
 хмурился и бормотал.
Через час задал вопрос:
 - „Что за слово это – SOS?
„Написали бы – БЕДА,
 всем понятном было – да!”
Снял Медведь очки с носу
 и сказал: „Я принесу
Настоящий, золотистый,
мед, лечебный: - „Быстро! Быстро
Мед страдальцу я достану!”
Что-бы обмазать им рану!”

6-ая картина

Рыба в озере плывет.
Голубь ей письмо дает.
Взяла Рыба, прочитала;
Олененку обещала
Озерной „живой воды”
С той кристальной  чистоты!”

7- ая  картина

Во дворе у Лесника –
 В первый раз, наверняка,
Получив письмо такое,
 Кот лишился  покоя.
Рыжий умница-всезнайка,
жирный котик-шалопайка,
Мчался, прыгал и страдал,
Как помочь он разгадал:

8-ая картина

Вслух письмо сто раз читал,
 Всем о SOS-е рассказал:
И собакам и мышам;
поросяткам, куропаткам...

9-ая картина

 Гусыня шипит гусяткам:
- Берегите тишину!
Слушайте сейчас, ребятки –
 письмо важное прочту.
Олененок помощь ждет
 на лужайке, у озера;
Стройся быстренько – вперед!
И – плыви без разговоров!”

10-ая картина

Бревенчатую избушку
Охраняют двор просторный
И хозяйство Лесника
Его добрые друзья:
Пес  огромный и ленивый,
Собачонок  кудро-сивый;
Две прекраснейшие дамы -
С пятерью щенками  мамы;
Черная собака злая,
Что весь день и на всех лает
Голубь дал щенкам письмо
И унесся далеко.


Во дворе среди собак
Сразу спор затеял,  как
Подсобить им олененку,
Непослушному ребенку,
Или про него забыть?
„Что налито,  то и пить!” –
Заключила громким лаем
Черная собака злая.
Грозно, шумно Пес рычит:
- „Ни за что помочь не стану!
Если убежал от мамы
и считал себя  большим –
Пусть справляется один!”
Но собачки и щенки –
Очень добрые души
К олененку на пролет
Шустро понеслись вперед!

11-ая картина

На заборе  голосистый,
Пестрый, важный и пушистый
Золотой Петух торчит,
Чутким голосом кричит:
- „Кукареку! Помогите –
Олененка, ой,  спасите!”

12- ая  картина

К зову птицы потянулись
Сразу с всех сторон  к поляне -
С  неба и горах, с полей 
Звери с добрыми сердцами:
Зайчики и поросята,
Курицы и их цыплята
Толстошкуры, легкопухи,
Жуки, муравьи и мухи;

13- ая картина

 Кузнецы и стрекозы,
Пчелки, бабочки, осы...

14-ая  картина

И мордастые,  рогатые,
И копытные, усатые,
собирались вскоре там.
Было место  и орлам...

15-ая  картина

Прыгуны да  и шипящие,
Землекопы и журчащие;
белки, ежики, кроты,
лисы, волки и козы.

16-ая картина

Сладкопойные и громогласные,
Травоядные – опасные...
Но похожие в одном:
ВСЕ ХОТЯТ ТВОРИТЬ ДОБРО!

17-ая картина

Голубь дал письмо Светлане.
Мазь лечебную для раны
умница  в тот час взяла;
Сразу брата позвала,
Усадились на коней
И помчалися скорей
К бедолаге – олененку,
Чтоб лечить его ноженку.

18-ая  картина

На поляне  звон и гам,
Не до стычек было там!
Ведь их призвала  сюда
чудна фея - ДОБРОТА.
Возле олененка смело
Ясноока Света села:
Рану мыла,  помазала,
Крепко бинтом обвязала.
Меньше ноженька болит,-
Перестал мычать малыш.
Он, стыдясь друзей,  сказал,
Что еще  большим не стал!

19-ая  картина

Бродят мать, отец – угрюмы,
Грустные идут в раздумье;
Плачут, кличут, но -  напрасно!
Олененка нет! Ужасно!
Вдруг с небес, как будто сон,
Голубь белый - почтальон,
К ним спустился, дал письмо
От непослушного дитя.
Олененок сам писал:
- „Я ошибся, ой,  как жаль!
Мама, папочка, простите,
Снова сына полюбите!”
И родители помчались…
на лужайке оказались.

20-ая  картина

Олененок наш „БОЛЬШОЙ”
Извинился перед всеми.
Вслух благодарил друзей,
И целуя нежно маму,
Всю вину свою признал,
Быть послушным обещал.
Милосердные зверята –
И ползучие,  крылатые
Долго вместе веселились.
И поверьте, подружились!
Перед тем, как разойтись,
Хороводом  развели -
Будто сердце. Слышиш ты,
У тебя как в грудь гудит?

21- ая картина

Вот конец  на сказке этом!
Карандашики возьми
И, каким захочешь цветом,
Книжку эту раскраси!
И пока рисуешь, думай -
В мире, кто силнее ЗЛА?
Правда, есть такое ЧУДО –
Сказочная ДОБРОТА!
Знай, ее не видно вовсе,
Тайно в нас живет, внутри!

Ведь она – зерно.  Ей просто
Солнце нужно , чтоб расти!
То волшебное солнышко
И  в тебе горит - в душе.
Полюби, Малыш, ты книжку -
Сказочку о ДОБРОТЕ!
Так легко быть добрым.  Помни:
Если СЕРДЦЕ ОТВОРИТ
Каждый с ДОБРОТЬI огромной
Можно  ДОБРЫХ дел  ТВОРИТЬ!
Если  ты ДОБРОМ решился
Служить в этот грозный век,
Значит чудом появился
НАСТОЯЩИЙ ЧЕЛОВЕК!


==============================  ================================

ПАМЕТТА


За ПАМЕТТА човешка мисля пак сега:
пренесена през клади и мълчания;
приела образа на идол каменен,
в папируси и клинопис спасена;
вградена в крепости и древни храмове,
от времето непобедена, блеснала,
в съкровища, напеви и предания...
превърната в изкуство и химери;
по чудо оцеляла – като семе,
което в нас плода си ще намери!

1982г.

ПАМЯТЬ

Перевод с болгарского –
Тоня Борисова

Опять о  Памятьи, о Человеческой,  я думаю.
Прошла она сквозь клады и молчания;
Живет в папируссах и идол каменный,
Свой код спасла в клинописсах и руннях;
Во крепостьи вгражденной, в древных храмов…
От Времени непобежденная, блистала
В сокровищах, напевах и преданиях;
в химерах и исскуством превращалась
И оцелела чудом как семен,
Чии плоды у нами поспевают.
1982г.
 
Перевод с болгарского –
Тоня Борисова

====================== =========== ================

ИЗКУСТВОТО

Изкуството – Божествената Тайна,
Вселената, която ни обгръща,
неопознатата до днес Безкрайност,
спирален път към съвършена същност!
А Дарбата е Божи Дух в Пространството,
безсмъртна и грядуща Светлина
обречена – във вековечно странстване
да носи благослов за чудеса!
Да бъде Истина и безгранична Обич;
възторжена и мъдро-търпелива;
да срива с ярост тленните окови
на Грях и Суета, и Горделивост...
С Достойнство, през жарава от страдания,
да следва Мисията своя с Вяра
и в слънчева палитра от сияния
да свети в мрака и да не изгаря!
2007г.

ИСКУСТВО – ГРЯДУЩИЙ СВЕТ

Перевод – Тоня Борисова 12.01.2012г.

Искуство – Дар, Божественная Тайна,
Вселенная, что обнимает нас всегда.
Неразгаданная пока Безкрайность,
Спиральный путь к величие Творца!
Таллант - искрящий, Божий Дух в Пространстве,
Безсмертный и грядущий Свет живой -
Обречен он, чтоб в вековечным странстванием;
благословения чудес нести порой.
Быть Истиной и безграничьие в Любови,
Возторженой и мудро-терпеливой,
Оковах тленных яростью рушить –
Оковы Греха, Суеты и Горделивостьи.
С Достойнством, сквозь жаравы из страданий,
Глубокой Верой, Миссый выполнять
И в солнечным  палитрам из сиянияй,
Навек сжигая Мрака, не сгорать!

Перевод – Тоня Борисова 12.01.2012г.

===================== =========== ===============

1997г., София
...
Върви Захарий, твоят ген, върви –
и в мен, четвърто поколение,
ведно с проклетата Съдба, уви –
олтарна жертва-изкупление!
От тебе имам само капка кръв,
но тя сърцето ми изгаря в огън.
И все лети, лети духът ми – пръв
да срещне всички болки и тревоги;
за бунт камбаните да залюлее –
за Чест и Памет, Свобода, Достойнство;
за Българщина, Боже, като нея -
великата ми, свята Баба Тонка!
Със Словото до теб, вместо куршуми,
до сетен дъх, Захарий, ще вървя.
И нека злобно в гръб да ме одумват!
Знам – имам своя чиста Светлина,
която в тъмнината ще разливам,
додето тихо се превърна аз -
в запалено, негаснещо кандило
пред Българския свят иконостас!

24.05.2011г., Ямбол


Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”

Перевод – Тоня Борисова


Идет, Захарий, да – твой ген идет,
В меня, уже четвертом поколении,
Но вместе с проклятой Судьбы насчет –
Олтарьной жертвы-изкупления!
Ношу твою, столь капелькую кровь,
Но та огонь мне в сердце разгорает.
летит мой Дух, чтоб первым быть и вновь
всех больи мира и тревог встречает.
Колокола восстания качу всегда
за Честь, свободы, Память и Достоинство;
за Болгарщиной,  Боже, как она –
 Великой бабушки моей - святая Тонка!

 Я Словом буду -вместо пуль, идти
с тобой, до сетнего дыхания, Захари -
Пусть злобно мне в спину идут сплетни!
Свой чистый свет ношу в душе и знаю

Всю жизнь мне суждено кандылом быть

Что людям до конца его раздам
Пока тихоненько не преврачусь в конце

Перед Болгарский жив иконостас!

=========== ============= ===================

ЗАКЛИНАНИЕ

Помни ме тъй – загадъчно-менлива!
На страсти и илюзии във плен,
узрявам като златна юлска нива...
До Ангела в мен Дявол е стаен.
На ранина съм носталгичен вятър,
по обяд – буря, вечер – ураган...
И тайните съкровища в душата –
с копнеж по красота терзана,
зазиждам в стих. Такава ме помни!

И в Памет ме превръщай – да ме имаш!
Гали ме с огнената сласт на лятото.
Разливай лудото магьосно вино
из жадната пустиня на снагата ми –
от тебе да зачена радост зрима!
Под грозни мълнии – проклятия,
съдбовната ми болка взимай
и с пълни шепи пий Душата ми -
до дъно откровена – да ме имаш!

Мен –златна ябълка, ти, Змей-Горянин,
до сетна Есен в спомен запази.
В годишни пръстени аз нося рани
от бавни дъждове и зли слани.
Събирам сладост в плодовете,
че няма възкресение за грях!
За тебе тази обич ще е сетна,
за мен е първата, в която се познах!
О, няма възкресение за грях!

Такава – многолика ме пази!
Дори когато преспи накладе
и с вълчи бяс завие снежна хала,
стопила в бяло цветната дъга,
сезоните чрез мене ще пъстреят.
В огнището на Паметта добра,
с достойнство искам да остана в тебе:
от мъжката ти нежност извисена –
едно неостаряващо Момиче:
загадъчно и беззащитно-земно,
потребно като Истина! Обичай ме!
1978г.,В.Търново
Из книгата-спектакъл "ТАЙНСТВА"

Перевод
Тоня Борисова
ЗАКЛИНАНИЕ

Запомнить меня – потому что таинственный menliva!
Страстями и иллюзий в плену
созревает как Золотой июля уровнях.
По Ангела в меня дьявола в спальне.
Утром я nostalgic, Ветер
в полдень, шторм, вечером – ураган...
Тайны и сокровища в душе-
с задумчивой красотой, terzana
zazi;dam в стихе. Это запомнить меня!

В память и преобразовать в мне – вы меня!
Гладил меня с огненной похотью лета.
Безумная razlivai mag;osno вино
жажду пустыне на моем snagata-
от тебя za;ena видна радость!
Под страшной молнии – проклятий,
роковой захватить мою боль
и с их руки полный пить моей души-
дно вверх по грубым для меня – у вас есть!

Я – Золотое яблоко, вам, дерево дракона,
setna осень в памяти держать.
В годовые кольца я носить мои раны
от медленного дожди и заморозки зла.
Соберите сладость в плод,
что нет воскресения для греха!
Для тебя эта привязанность — setna,
для меня является первым в котором я признал!
Ах нет воскресения для греха!

Такой коллектор – держать меня!
Даже когда сугробы возгорелся
и с ненасытный бешенства превратить Снежное Хала,
твореное в белого цвета радуги,
сезоны через меня будет p;stre;t.
В очаге хорошей памятью,
с достоинством я хочу остаться в вас:
от мужчины вам нежность – izvisena
neostar;va;o девочка:
загадочный и незащищенных земли,
необходимое как истину! Люби меня!
1978, Велико Тырново
На протяжении шоу книга «Тайны»
Тоня Борисова (Автор перевода: Bing)

============ ==================== =============================

КРИЛЬЯ
 
Завидуешь,  я знаю, птицам ты
Что крилья поднимают их над миром
Над грехом, провиденьем! Суеты,
Они,  заботы  нашей не имеют!
В певучей высоте сквозь Время,
Кружатся все, кружаться птицы!
Свои Мечты ты не скривай – я знаю:
Что крилья у тебя во сне шумят,
Сияет в сне лазурный небосвод-
Бездонный, необятный, постижимый!
Чуть-чуть и ты взлетел бы вдруг стремглав
Над горизонтом обозримым…
Увы – судьба у нас людская –
Без крильев нас Земля рожает,
но жаждущих все солнечной свободы
и легкости у беззаботных птиц…
Спускают нас в груди земной холодной
Безкрилым, м ертвым, не летавшим
С мечтой угасшею в глазах…
Невидимые крилья в нас, внутри
И ждут они тот миг когда прийдет
Великое и Вечное Молчание;
Тогда поднимут крылья к Озарению
Души поднимут высоко над Миром:
над грехом, судьбоносной суетой;
За боль - от Бога получить прощение,
Чтоб в ангельских селениях они,
Щастливые расстаяли во Времени!

22.08.2011г., Ямбол

Перевод с болгарского – Тоня Борисова
Из книгы „Тайнства"

Много лет  тому  назад, в моей  безкрилой молодостьи я любила наблюдать за птицам…Сколько ни будь они разные, у них общее предимство перед нами – всемогущие и знающие люди –они летят! Одинственный случай, в которым я узнала боль завистьи, это был тот момент, когда поняла, что не могу поднятся как ими над людских безумий и условностьей, придуманных законов и управляемоей анархией. Сознание, что где-то внутри , в душе, сгибшие и недооперьенные еще может быть, мои крилья из Света ждут свой миг полета,  дает мне удовлетворение.  Он, этот миг - неизбежный и пусть смогу ему насладится до дна! И – дай Бог, чтоб полет был в висине, к высоты Белого Озарения!

====================== ============================= ==============================



====================  ===============================  =================================


МК 7 -2013 Стихи

 ТОНЯ БОРИСОВА.

(с её собственными переводами на рус яз)


ПАМЕТТА

За ПАМЕТТА човешка мисля пак сега:

пренесена през клади и мълчания;

приела образа на идол каменен,

в папируси и клинопис спасена;

вградена в крепости и древни храмове,

от времето непобедена, блеснала,

в съкровища, напеви и предания...

превърната в изкуство и химери;

по чудо оцеляла – като семе,

което в нас плода си ще намери!

 1982г.

* * *

 ПАМЯТЬ

Перевод с болгарского – Тоня Борисова

Опять о  Памятьи, о Человеческой,  я думаю.

Прошла она сквозь клады и молчания;

Живет в папируссах и идол каменный,

Свой код спасла в клинописсах и руннях;

Во крепостьи вгражденной, в древных храмов…

От Времени непобежденная, блистала

В сокровищах, напевах и преданиях;

в химерах и исскуством превращалась

И оцелела чудом как семен,

Чии плоды у нами поспевают.

1982г.

================ =====================

ИЗКУСТВОТО

Изкуството – Божествената Тайна,

Вселената, която ни обгръща,

неопознатата до днес Безкрайност,

спирален път към съвършена същност!

А Дарбата е Божи Дух в Пространството,

безсмъртна и грядуща Светлина

обречена – във вековечно странстване

да носи благослов за чудеса!

Да бъде Истина и безгранична Обич;

възторжена и мъдро-търпелива;

да срива с ярост тленните окови

на Грях и Суета, и Горделивост...

С Достойнство, през жарава от страдания,

да следва Мисията своя с Вяра

и в слънчева палитра от сияния

да свети в мрака и да не изгаря!

2007г.

*  *  *

ИСКУСТВО – ГРЯДУЩИЙ СВЕТ

Перевод – Тоня Борисова 12.01.2012г.


Искуство – Дар, Божественная Тайна,

Вселенная, что обнимает нас всегда.

Неразгаданная пока Безкрайность,

Спиральный путь к величие Творца!

Таллант - искрящий, Божий Дух в Пространстве,

Безсмертный и грядущий Свет живой -

Обречен он, чтоб в вековечным странстванием;

благословения чудес нести порой.

Быть Истиной и безграничьие в Любови,

Возторженой и мудро-терпеливой,

Оковах тленных яростью рушить –

Оковы Греха, Суеты и Горделивостьи.

С Достойнством, сквозь жаравы из страданий,

Глубокой Верой, Миссый выполнять

И в солнечным  палитрам из сиянияй,

Навек сжигая Мрака, не сгорать!

===================== ====================

Тоня Борисова

ГЕНИ

           диптих

На Захарий Стоянов – с благодарност за огнената капка кръв!

 

Все те търся, дядо Захарий,

подир твоите стъпки вървя.

Знай, в сърцето свещица запалих,

но какво е пред кладата тя,

дето дните ти стори разпятие

на огромната, чистата Вяра

във България – бъдната, святата...

В мойто пламъче, вярвай, Захарий!

*  *  *               

НАСЛЕДСТВО КРОВИ

Перевод с болгарского языка –

Тоня Борисова

1997г., София

Захарию Стоянову – с благодарностьи

 за огоньней капли кровьи!

 

Давным-давно тебя ищу, Захарий.

И вслед за шагами твои иду всегда.

Горит мне в сердце свечь – не догорает,

Перед твоим кострам – что есть она?

Те клады – страшные, великие Разпятия

В душе огромной Верой разгорали

к Болгарии, той – будущей и святой!

В моим ты огонечек, верь, Захарий!

2000г.

----------- -------- ---------------

*  *  *

Върви Захарий, твоят ген, върви –

и в мен, четвърто поколение,

ведно с проклетата Съдба, уви –

олтарна жертва-изкупление!

От тебе имам само капка кръв,

но тя сърцето ми изгаря в огън.

И все лети, лети духът ми – пръв

да срещне всички болки и тревоги;

за бунт камбаните да залюлее –

за Чест и Памет, Свобода, Достойнство;

за Българщина, Боже, като нея -

великата ми, свята Баба Тонка!

Със Словото до теб, вместо куршуми,

до сетен дъх, Захарий, ще вървя.

И нека злобно в гръб да ме одумват!

Знам – имам своя чиста Светлина,

която в тъмнината ще разливам,

додето тихо се превърна аз -

в запалено, негаснещо кандило

пред Българския свят иконостас!

 
24.05.2011г., Ямбол

Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”

* * *

 Идет, Захарий, да – твой ген идет,

В меня, уже четвертом поколении,

Но вместе с проклятой Судьбы насчет –

Олтарьной жертвы-изкупления!

Ношу твою, столь капелькую кровь,

Но та огонь мне в сердце разгорает.

летит мой Дух, чтоб первым быть и вновь

всех больи мира и тревог встречает.

Колокола восстания качу всегда
за Честь, свободы, Память и Достоинство;
за Болгарщиной,  Боже, как она –

 Великой бабушки моей - святая Тонка!


 Я Словом буду -вместо пуль, идти
с тобой, до сетнего дыхания, Захари -
Пусть злобно мне в спину идут сплетни!
Свой чистый свет ношу в душе и знаю

 

Всю жизнь мне суждено кандылом быть

 

Что людям до конца его раздам

Пока тихоненько не преврачусь в конце

 

Перед Болгарский жив иконостас!

=============== =================


Тоня БОРИСОВА

БЪЛГАРСКИТЕ ПЕСНИ

От българските песни слънце свети,
алтън-пауново перо гори;
гемийка се люлее сред морето
и рони месечинката сълзи;
политат на възбог сокол-орлици
над Пирин и Родопа, над Балкана -
в клюн да носят живата водица
на юнаци с девет люти рани...
Змей-Горянин тежка сватба вдига,
баш момата грабнал от хорото...
В бялоцвята ябълка, авлига
жали свойте рожбици сироти...
Родината в шевици-песни грее
с най-дъхави и сочни цветове!
Душата ми огнище е и в нея -
все огъня си Паметта кладе:
да не угасват спомени за корен,
за Род и Вяра, майчина сълза...
С България в сърцето, мили Боже,
пътечката си с песен ще вървя!
Из книгата-спектакъл "ЖИВА ПАМЕТ"
1980г.

* * *

БОЛГАРСКИЕ ПЕСНИ


В песни Болгарские – солнце блестит,


Горят золотые павлиньие перья,
качается лодка и море гремит,
Месяц серебрянный слезиньки леет.
Сокол взлетает, за ними – орлица,
высше Пирина, Родопах, Балкана -
несут они в клюве живую водицу
павшим героям с девятью ранам...


Тут Змей-Горянин на свадьбу пляшет -


Украл он девицу- самую красную!


Душа невестки-иволга плачет,


своим сироткам жалит, нещастные.


В вышивках пестрых Родина греет!


В сказачных красках, в яркие пламя…


В Душе моей вечный костер светлеет,


Безсмертный огонь – Живая Память!


Чтоб Корни и Веру, и Род не забыла -


и Честь и Достойнство, и слез материнские…


О,  Господи, с песнях - дай Ты мне сылу,


С Болгарии в сердце идти по тропинке я!


Из книге-спектакл "Жывая память”"
1980г.


Перевод с болгарского – Тоня Борисова

============ ================= ============


КРИЛЬЯ


Завидуешь,  я знаю, птицам ты


Что крилья поднимают их над миром


Над грехом, провиденьем! Суеты,


Они,  заботы  нашей не имеют!


В певучей высоте сквозь Время,


Кружатся все, кружаться птицы!


Свои Мечты ты не скривай – я знаю:


Что крилья у тебя во сне шумят,


Сияет в сне лазурный небосвод-


Бездонный, необятный, постижимый!


Чуть-чуть и ты взлетел бы вдруг стремглав


Над горизонтом обозримым…


Увы – судьба у нас людская –


Без крильев нас Земля рожает,


но жаждущих все солнечной свободы


и легкости у беззаботных птиц…


Спускают нас в груди земной холодной


Безкрилым, м ертвым, не летавшим


С мечтой угасшею в глазах…


Невидимые крилья в нас, внутри


И ждут они тот миг когда прийдет


Великое и Вечное Молчание;


Тогда поднимут крылья к Озарению


Души поднимут высоко над Миром:


над грехом, судьбоносной суетой;


За боль - от Бога получить прощение,


Чтоб в ангельских селениях они,


Щастливые расстаяли во Времени!


22.08.2011г., Ямбол


Перевод с болгарского – Тоня Борисова


Из книгы „Тайнства"      


Много лет  тому  назад, в моей  безкрилой молодостьи я любила наблюдать за птицам…Сколько ни будь они разные, у них общее предимство перед нами – всемогущие и знающие люди –они летят! Одинственный случай, в которым я узнала боль завистьи, это был тот момент, когда поняла, что не могу поднятся как ими над людских безумий и условностьей, придуманных законов и управляемоей анархией. Сознание, что где-то внутри , в душе, сгибшие и недооперьенные еще может быть, мои крилья из Света ждут свой миг полета,  дает мне удовлетворение.  Он, этот миг - неизбежный и пусть смогу ему насладится до дна! И – дай Бог, чтоб полет был в висине, к высоты Белого Озарения!

================== ================ ================== ================

==============================


ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781