II Международный конкурс поэтических переводов

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"

Дополнительно сообщаем, что
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
будет проведён ВЕСНОЙ 2011 г.
Можно и зимой сделать переводы и написать стихи о Болгарии,
они будут рассмотрены вне конкурса.

Затем по итогам конкурсов и внеконкурсных работ
будут названы победители
в разных номинациях.

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. Почитайте,
ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

НАШИ АВТОРЫ:

1. Александров Нено
2. Арнаудов Димитр (Бельгия)
3. Богданова Генка
4. Вапцарова Майя
5. Велев Тодор
6. Георгиев Красимир
7. Данева Ваня
8. Данева Стефка
9. Демир Демирев
10.Джесур Кадрие (Турция)
11.Димитрова Наталия
12.Желязов Илия
13.Капралов Атанас
14.Кирев Йордан
15.Михайлов Янко
16.Петрова Величка
17.Шандуркова Мария


ЗАДАНИЕ:
1.Перевести одно или несколько стихотворений болгарских
поэтов
с помощью подстрочника. (1 уровень сложности)

2.Перевести одно или несколько стихотворений болгарских
поэтов без подстрочника. (2 уровень сложности)

3.Представить в жюри Ваше собственное произведение
(стихотворение, песню,
гимн, балладу и т.д.) на одну из предложенных тем:
-Равноапостольные Кирилл и Мефодий, учители Словенские.
-Преподобный Иоанн Рыльский.
-Освобождение Болгарии от пятивекового османского ига.

ДОПОЛНИТЕЛЬНЫЕ ЗАДАНИЯ:

Ознакомиться с условиями конкурса:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179

***Первое дополнительное ( необязательное) задание :
"СВОБОДНЫЙ ВЫБОР".

Найдя у меня на страничке переводы стихов болгарских
поэтов,
Вы можете перевести что-то понравившееся заново.
При выполнении этого задания будьте внимательны.
По неосторожности можно употребить выражения, использованные
первым переводчиком. Прочтите статью "Плагиат", чтобы Вы
были спокойны за свой перевод.


***Второе дополнительное ( необязательное ) задание :
"ПОДСТРОЧНИК"
Переводя стихи, предоставленные на конкурс без подстрочника, Вы можете
прислать не только свой перевод, но и свой подстрочник.

РАЗМЕЩЕНИЕ ВАШИХ КОНКУРСНЫХ РАБОТ НА ВАШЕЙ СТРАНИЧКЕ
Допустимо только после опубликования итогов конкурса.

Вы можете разместить свои произведения на Вашей страничке следующим образом:

1)ПЕРЕВОД с болгарского с помощью чужого подстрочника или чужого перевода
( 1 уровень сложности ):

1.Стихотворение автора на болгарском языке
2.Перевод первого переводчика-Ольги Мальцевой-Арзиани или подстрочник Виталия
Бахмутова
3.Ваш перевод
4.ссылка на наш конкурс

2)ПЕРЕВОД с болгарского без посторонней помощи ( 2 уровень сложности ):

1.Стихотворение автора на болгарском языке
2.Ваш подстрочник ( не обязательно, но желательно)
3.Ваш перевод
4.ссылка на наш конкурс

3)ВАШЕ ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ЗАДАННУЮ ТЕМУ:
1.Ваше произведение
2.ссылка на наш конкурс


ВРЕМЯ ПРОВЕДЕНИЯ КОНКУРСА :
---------------------------
12 октября 2010г. - 12 ноября 2010 г.23 час.55 мин. (время
московское)
Присланные позднее работы не рассматриваются и не
рецензируются.
Работа жюри: с 12 ноября 2010г.23час.55 мин до 21 ноября
2010г.23 час.55 мин.

ПОДВЕДЕНИЕ ИТОГОВ КОНКУРСА : не позднее 21 ноября 2010г.23 час.55мин

КОНСУЛЬТАЦИЯ СПЕЦИАЛИСТОВ:
Ваши вопросы в письменной форме в адрес жюри (opmaltseva@mail.ru) Вы можете
направить с 9 по 11 ноября 2010 г.

ПРИМЕЧАНИЕ:
За каждое выполненное задание жюри начисляет Вам баллы, затем эти баллы суммируются.
Не отказывайтесь от участия в конкурсе. Возможно, Вы не сумеете победить в осеннем конкурсе.
Но Ваши прошлые заслуги будут учитываться при подведении итогов
III Международного конкурса поэтических переводов, который состоится весной 2011 г.



НАГРАДЫ:

1.ДИПЛОМ НОМИНАНТА
2.Книга переведённого Вами автора с дарственной надписью.
3.Любовь болгарских поэтов.

АДРЕС ЖЮРИ:

Ваши работы направляйте по адресу: opmaltseva@mail.ru
В теме письма укажите:
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ
ПЕРЕВОДОВ (можно сокращённо) Фамилия и Имя.

Перечень требуемого материала:
1. Ваш перевод (1 уровень сложности)
2. Подстрочник Виталия Бахмутова (или первый перевод данного
стихотворения другим автором)
3. Ваш перевод (2 уровень сложности)
4. Ваш подстрочник ( не обязательно, но желательно )
5. Ваше произведение на заданную тему на русском языке
6. ФИО
8. Образование (не обязательно, но желательно)
9. Страна, город
10.Несколько строк о себе

УСПЕХОВ ВАМ, ДОРОГИЕ ПЕРЕВОДЧИКИ!!!
1.ПЕРЕВЕДИТЕ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ, используя подстрочник
(1 уровень сложности):

НЕНО АЛЕКСАНДРОВ
ПЕНСИОНЕР

Някакъв пенсионер,
слаб като вейка,
седнал на любимата си пейка,
чете "Пенсионер".
Някакви хулигани,
разярени глигани се нахвърлят -
Тук ли си пак!?
още ли си жив дъртак!
Пенсионера слаб като вейка,
стана от любимата си пейка...
"Пенсионер" шумеше с вятъра
още ли си жив дъртак,
тука ли си пак,
тука ли си пак...

НЕНО АЛЕКСАНДРОВ
ПЕНСИОНЕР
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Какой-то пенсионер,
Худой как щепка (букв. Слабый как ветка),
Сел на любимую скамейку,
Читает газету "Пенсионер".
Какие-то хулиганы,
Разъярённые вепри, набрасываются на него:
- Ты всё ещё тут!?
Жив ещё старикашка (старый хрыч)!
Пенсионер, худой как щепка (см. Букв. значение выше)
Встаёт с любимой скамейки...
"Пенсионер" шуршит на ветру
Жив ещё старикашка,
Всё ещё тут,
Всё ещё тут...

НЕНО АЛЕКСАНДРОВ
ЕСЕН

Земята е натежала
от зрели плодове,
палитра
богата
на вълшебни цветове.
Падащи
жълти листа,
спомен
за отминала
младост...
Тъга.
Прелетни птици отлитат на юг,
Есенно тъжното долита тук.

НЕНО АЛЕКСАНДРОВ
ОСЕНЬ.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Земля отяжелела от зрелых плодов
Палитра
Богата
Волшебными красками (цветами)
Падающие жёлтые листья,
Воспоминание минувшей молодости...
Грусть (печаль, тоска).
Перелётные птицы улетают на юг,
Осенняя грусть прилетает сюда...
ДИМИТР АРНАУДОВ

***
Тежка зима
и парещ сняг.
В мене има
иск за бяг.

2005
Асеновград
Болгария

***
ПЕРЕВОД
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ

Горькой зимы
Меня жалят снега.
Чувствую,
надо пуститься в бега.

ДИМИТР АРНАУДОВ

***
Ще те галя, без да те докосвам.
Ще те отпивам, без да пия.
Ще те имам, без да си до мен!
И ще те чакам,
за да дойдеш в някой ден...

2005
Женева
Швейцария

***
ПЕРЕВОД
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ

Буду ласкать тебя, не прикасаясь.
Пить твою влагу, не отпивая...
И обладать тобой сквозь расстояния
И ждать тебя,
ведь придёшь, дорогая...

Из книги "Парад Одиночества"


ГЕНКА БОГДАНОВА


                ОБИЧАЙ МЕ!

Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.


Заклевам те! Не ме разлюбвай!
Сърцето ми с раздяла не погубвай!
Аз цялата със тебе съм се сляла,
                разлюбиш ли ме няма да съм цяла

ГЕНКА БОГДАНОВА
                ЛЮБИ МЕНЯ!
Подстрочный перевод
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ АРЗИАНИ

Люби меня! Не разлюби, прошу я!
Не губи душу мою бессмертную!
Если хоть на миг перестанешь меня любить,
обречёшь моё сердце на боль.

Заклинаю тебя! Не разлюби меня!
Сердце моё разлукой не губи!
Я вся с тобой слилась,
                И если ты разлюбишь, не буду целой я

МАЙЯ ВАПЦАРОВА.
ДАРЕНИЕ

Дарих ти десет хиляди слънца
Да посребреят в косата ти.
Дарих ти нощи и тъга
за да ги скриеш в душата си.
Дарих ти и звезди,
затуй че между тях сме бродили.
За себе си оставих обичта,
с която пак ще скитам
между хората.

Дарихте десет хиляди слънца.


МАЙЯ ВАПЦАРОВА
ДАРЕНИЕ.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

http://www.stihi.ru/2010/11/23/4095
Я подарила тебе десять тысяч солнц,
Чтобы они посеребрили твои волосы.
Я подарила тебе ночи и тоску,
Чтобы ты спрятал их в своей душе.
Я подарила тебе и звёзды,
Потому что мы бродили среди них.
Для себя я оставила любовь,
С которой всё ещё скитаюсь средь людей.


ТОДОР ВЕЛЕВ
МЪЖКИ ХРАМ   
(В памет на баща ми)

Отново се връщам
втози дом неприбран,
така неуютен,
разхвърлян,
голям
един стареещ дом,
с мазилка-
като сиви кръпки
върху тъмносив балтон,
със труд
и скъсани нерви,
с надежди и сълзи-
от основи
до покрив
облян.
Дом-
скъп и милян,
че толкова години
орани,
копани,
засяни,
прибрани
тук са проскърцали
ден след ден.
Не! - няма вечен пристан,
до старост
мъжът навсякъде е гост,
но в неприветната студена влага
на бащиния дом
винаги ще го очаква
легло и хляб,
спокоен мрак
и своя тишина.
само бащиния дом
стои наподкупен
от лукс
преструвки
гняв
и срам.
Само там,
само там!
е мъжкият
спокоен храм!

ТОДОР ВЕЛЕВ
МУЖСКОЙ ХРАМ
(Памяти отца посвящается)
Подстрочный перевод
Виталия Бахмутова
под редакцией
Ольги Мальцевой-Арзиани

Снова я возвращаюсь
В этот неубранный дом,
Такой неуютный,
Где всё разбросано,
Голый,
В этот стареющий дом,
с штукатуркой -
Как серые заплаты,
Поверх тёмно-серого мужского пальто,
Трудом
И разорванными нервами,
Надеждой и слезами -
От фундамента
До крыши
Окружён.
Дом -
Дорогой и обласканный,
Что столько лет
Пахоты,
Вскапываний,
Засееваний,
Убророк урожаев
Тут проскрипели
День за днём.
Нет! - нет вечной пристани,
До старости
Мужчина - повсюду гость,
Но в неприветливой холодной влажности
Отцовского дома
Всегда будут его ждать
Хлеб, постель,
Спокойный мрак
И своя тишина.
Только отцовский дом
Стоит неподкупным для
Излишеств,
Лжи,
Гнева
И срама.
Только там,
Только там!
Мужской
спокойный храм!
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
КОШМАР

Затворени сме в кристалната
топка
на дните.
Съдбата размахва своите чукове.

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
КОШМАР.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Мы закрыты в хрустальном шаре дней.
Судьба размахивает своими молотами.
Примечание переводчика:
Из книги Красимира Георгиева
"Двустишия Красимира"
ВАНЯ ДАНЕВА
БАЛАДА ЗА ПОЕТЕСАТА

В дома си отглеждаше чудеса.
Следобед прикриваше слънцето-
да не ги изсуши.
Вечер до късно сама
им светеше - да пораснат.
Чудесата са най-капризното
нещо на света.
На разсъмване ги изпращаше -
без адрес по всички посоки.
Чудеса.
Едно от тях опря
в синята стая
на блока отсреща.
Момичето се събуди
здраво а болестта
заднешком си отиде..
Вятърът, който подслушваше
в сухите клони,
се стопи в тишината
а дървото натежа
от зреещи златни ябълки.
В дома си отглеждаше чудеса.
Сутринта всички видяхме
пред празната й къща
един снежен човек-
в средата на лятото...

ВАНЯ ДАНЕВА
БАЛЛАДА О ПОЭТЕССЕ
Подстрочник
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА
под редакцией Ольги Мальцевой-Арзиани

В доме своём ты выращивала чудеса.
После обеда прятала солнце -
Чтобы чудеса не сожгло оно.
Вечером допоздна сама
Им светила - чтобы они выросли.
Чудеса - это самая капризная
вещь на свете.
На рассвете их посылала -
Без адреса во всех направлениях.
Чудеса.
Одно из них остановилось
В синей комнате
В доме напротив.
Девочка проснулась
Здоровой, а болезнь,
Пятясь, ушла.
Ветер, который подслушивал
В сухих ветках,
Растааял в тишине,
А дерево отяжелело
От зреющих золотых яблок.
В доме своём ты выращивала чудеса.
Утром все мы увидели
Перед её опустевшим домом
Снеговика -
В середине лета...
СТЕФКА ДАНЕВА.
***
В моята есенна къща
oстанах сама със щурците.
Презклоните на кайсията
виждамнощта и звездите.
Самолуната я няма.
Тяпък къде се е скрила?
Можеда е избягала.
Акодруга луна е открила...
СТЕФКА ДАНЕВА
***
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

В моём осеннем доме
Осталась я одна со сверчками.
Сквозь абрикосовую ветвь
Вижу ночь и звёзды.
Только луны нет.
Но где она спряталась?
Может она сбежала.
Если другая луна её отыскала...
КАДРИЕ ДЖЕСУР
ТУРЦИЯ.
Поэт, переводчик.
Родилась в Болгарии, здесь же
получила высшее образование.
Пишет как на турецком,
так и на болгарском языке.
Русскому читателю представлена впервые.

***
някой опъва струни по мен,
а не зная кой се готви да свири,
душата ми душа бере,
забравих ли да вярвам, Господи?!

КАДРИЕ ДЖЕСУР

Подстрочный перевод
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ

***
кто-то пытается струны во мне натянуть,
а я даже не знаю, кто собирается исполнять мелодию...
Душа моя трепещет,
Забыла ли я веру свою, Господи?

© Кадрие Джесур

Перевод этого стихотворения
на польский язык с помощью
данного подстрочного перевода
выполнила ДОРОТА СВЯЦКА:

Ktos we mnie struny napina jak luk.

Nie wiem, kto taki na nich zagrac by mogl…

Serce kolacze, dusza cala drzy-

Juz nie wierze w Ciebie? Panie, pomoz mi!

НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА
СЛЪНЧЕВА УСМИВКА

Слънчева усмивка огрява моя ден.
Детските очички топят леда студен.
Пръстчетата малки лягат в мойта длан.
Песни залъгалки с тебе пеем там:
за дечица малки,
за едно сърне,
зайченцето бяло
и какво ли не.
Докато ръчички пак се уморят.
Докато очички слънчеви заспат.

НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА
СОЛНЕЧНАЯ УЛЫБКА.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Солнечная улыбка согревает мой день.
Детские глазёнки растапливают холодный лёд.
Маленькие песчинки лягут в мои ладони.
Песни - прибаутки с тобой поём :
Для маленькой деточки,
Для одного детёныша серны,
Зайчонку беленькому
и всем вокруг.
До тех пор, пока ручки всё же устанут.
До тех пор, пока глазки Солнцевы (СОЛНЫШКА) заснут.
ИЛИЯ ЖЕЛЯЗОВ
ДВА ПОТИРА ПРЕД МЕН

Два потира пред мен, два свещени потира
пълни с мек елексир и житейско горчило.
Щом горчилката пия, светва моята лира-
поетичната плънка по това се разбира.
Елексирът щом пия, се превръща в светило,
озарило копнежа, утаен в елексира!...

ИЛИЯ ЖЕЛЯЗОВ
ДВЕ ЧАШИ ПРЕДО МНОЮ
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Две чаши предо мной, два священных Потира
Полны изящного эликсира и житейской горечи.
Лишь только я пью горечь, заблестит моя лира -
Поэтическое вдохновение ( сущность) видится благодаря этому.
Эликсир только лишь я выпью, превращаюсь в светило,
Озаряющее стремление (желание), утаённое в эликсире.

АТАНАС КАПРАЛОВ
ПРЕД ЗНАМЕТО

Все тези мутри в месиански пози...
Народе мой,
свий своите юмруци,
та лепкавата гмеж от демагози
да види:
Как се прави революция!
Със лозунги,
със думи скудоумни
подпряхме свойто време на протези.
Нима за да се прави на маймуна,
човекът от маймуна произлезе?
Ако целта му бе да стигне пика
на низостта,
успя.
Но хвана язва...
И днес ръмжи от спазмите
и вика
добрата воля на добрия разум.
Напразно -
тя похърква под земята,
погребана от глухата ни памет.
Поклон на всички,
паднали в борбата
за щастие...
Но него все го няма.
Един е сит,
а десет се облизват
и вярата
в червата спря внезапно.
Защо пак сваляш дрипите за клизма,
народе мой,
мухите щом ще лапаш?
Нали ти сам твърдеше,
че лъжата
е късокрака...
Стига!
Зейна пропаст...
Пак г е р б ъ т наш отчаяно се мята,
смутен от милионния ни ропот.
Ревни,
горд Л ъ в -
кой смее да запуши
устата ти
с куршум или със мръвка!
Ревни сега -
дошло ми е до гуша
в легенди да те дъвкат и предъвкват.
Да изметем
сганта от
идиоти,
бозайници,
послушници,
митари -
за да развеят
честни патриоти
трибагреника вечен
на България.
1987

АТАНАС КАПРАЛОВ
ПЕРЕД ЗНАМЕНЕМ
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА
под редакцией Ольги Мальцевой-Арзиани

Все эти рожи в мессианских позах...
Народ мой,
Сожми кулаки,
чтобы красивенький "муравейник" демагогов
мог увидеть:
Как делается революция!
Лозунгами,
С речами скудоумными,
Подперев своё время протезами.
Неужели для того, чтобы корчить из себя обезьян,
Человек от обезьяны произошёл?
Если целью его была достигнуть пика
Низости,
то он его достиг.
Но получил язву...
И сегодня рычит от спазмов,
И призывает
Добрую воля доброго разума
Напрасно -
Она похрапывает под землёй,
Погребённая глухотой (безразличием) нашей памяти.
Поклон всем,
Падшим в борьбе
За счастье...
Но его так и нет.
Один сыт,
А десять облизываются
И вера
В кишках застревает внезапно,
Зачем всё же хватаешься за клизму,
Народ мой,
Ведь грязных мух ты будешь лапать?
Не правда ли, что ты сам народ твердил,
Что ложь имеет короткую память
(Дословно - коротконога)...
Хватит!
Разверзлась пропасть...
И без того наш герб в метаньях
корчится отчаянно ,
Смущённый миллионным нашим ропотом.
Зарычи,
Гордый Лев -
Кто посмеет заткнуть
Пасть твою
Бронебойной пулей (уст. Свинцом) или подачкой (дословно - мясом)!
Рычи сейчас -
Уже мне надоело
(Дословно -подошло мне к горлу)
то, что тебя в легендах (здесь - пустых разговорах)
разжёвывают и пережёвывают.
Давайте выметем
Сброд идиотов,
Млекопитающих,
Мытарей -
Для того, чтобы начало развиваться
в руках честных
Честных патриотов
Трехцветное вечное знамя
Болгарии...
Примечания переводчика:
а.Символ Болгарии, изображенный на гербе - ЛЕВ
б.Самое сложное стихотворение конкурса.
(Тем слаще будет победа)

ЙОРДАН КИРЕВ.
БЛЯН
На Робинзонов остров - сам,
там - пред колибата от слама,
аз ходя гол като Адам
и в мислите си с теб сме двама!
Без хорска завист и печел,
тук без компютри и антени
аз сто години бих живял
с теб, под палмите зелени!...

ЙОРДАН КИРЕВ
МЕЧТА.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

На робинзоновом острове - один,
Там - перед шалашом из соломы,
Я хожу голый, словно Адам,
И в моих мыслях с тобой мы вдвоём!
Без людской зависти и жадности,
Здесь, без компьютеров и антенн.
Я сто лет жил бы
С тобой под пальмами зелёными.
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
***
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.

ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
***
Подстрочный перевод
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ

Внезапно тебя встретила и скрылась (дословно - ушла).
День воскликнул от восторга.
Вселенная перевернулась,
и я почувствовала, что на меня смотрит Бог.
Ты вновь меня зачаровываешь
меня,
и я вновь пью тебя,
мой божественный нектар.
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ

Нощта съблече мократа си риза.
Лицето си напудри със звезди.
По устните
луната си изписа
и тръгна
на парада със щурци.
Избраха я
за мис на фестивала.
Вятърът
за мистър кавалер.
Мракът шеговит
за по-забавно
със светулки
беше ги оплел.
И така
танцуваха до късно.
Но фламинго
с розови крила,
маската на мрака
с клюн разкъса...
и нощта
на утро засия.
А дъждът ревнив, разтърсил грива,
преоткрил се в жива топлина,
с недолюбени целувки нарисува,
пъстрата дъга на любовта.

ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Весенний карнавал.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Ночь снимет мокрую рубашку,
Лицо напудрит звёздами.
На губах нарисует луну
И отправится
На парад со сверчками.
Они избрали её
Мисс фестиваля.
Ветер
Мистер,кавалер.
Мрак шутит
Очень смешно
Над светлячками.
Он их обвил.
И так
Танцевали допоздна,
Но фламинго
С розовыми крыльям,
Маску мрака
Разорвали.
И ночь утром засияла.
А дождь ревнивый, растеребил гриву,
Переродился в животворящее тепло,
Недолюбившими поцелуями
Вырисовывает
Пёструю радугу любви.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Възкръсна Бог! Възкръсна Бог!
В сърцето ми възкръсна...
Сияе звездния чертог
и светлини разпръсва!
О, Боже мой, ти пак си с нас -
гори божествен огън -
дочувам благия ти глас -
камбанен звън се рони.
Небесен звън да пречисти
земята ни, душите,
а Твойта обич да блести
на хората в очите!
Възкръсна Бог - добър и благ!
Душата ми запява...
От звездния небесен праг
Бог всички благославя!

МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ВОСКРЕСЕНИЕ.
Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Воскреснет Бог! Воскреснет Бог!
В сердце моём воскреснет!
Сияет звёздный чертог,
И свет распространяет (дословно - разбрызгивает).
О Боже мой, ты снова с нами -
Горит божественный огонь -
И слышу я благой твой глас -
Колокольный звон .
Небесный звон, чтобы очистить
Землю нашу, души наши,
А твоя любовь пускай сверкает
У людей в глазах!
Христос Воскрес!Творец наш добрый, благий!
Душа моя поёт...
От звёздного небесного порога
Бог всех благословляет!
2.ПЕРЕВЕДИТЕ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ без подстрочника
(2 уровень сложности):

НЕНО АЛЕКСАНДРОВ
СВОЯ ПЪТ

Всеки в живота има свой път.
Моя в платната намерил е кът.
Чувства и болка, и радост стаени
в тях,
ги рисувам несподелени.
И от картините вече поглеждат.
Моите чувства,там ме отвеждат.

РОДНА КЪЩА

Тъжен пред родната къща,
празна и пуста, заставам.
Споменът в мен се завръща
и тихо на прага оставам.
Няма я мама да ме посрещне,
няма я мама да ме изпрати...
Болка в душата застава.
Тук, в родната къща,
никой не ще се завръща,
празна и пуста остана,
няма го тати,няма я мама.

ПОРТРЕТ

На вид съм земен, тих,
небелижим.
В душата ми от бог съм осенен,
в стихията си съм неудържим,
небе, вода, земя и стих ранен
платно и музика превръщат се в едно
и правят мойто земно колело.
На вид съм земен, тих, небележим...

ДИМИТР АРНАУДОВ

***
Засвири, свирачо, с твойта арфа –

безпощадна.

Струните опъвай, ти!

Не ги жали!

Моето сърце самотно,

с музиката раздери!

 

Засвири за болката и обичта...

Засвири за тези, дето плачат и обичат...

Засвири, за нея – любовта!

Засвири за най-красивите неща!

 

Събуди желанието в мен,

да бъда струна,

звук,

рефрен...

 

И когато свърши песента ти нежна,

и когато тръгна си оттам,

не забравяй погледа ми тъжен

и усмивката – копнежна.

Чуй и думите ми – там,

в последния акорд разлян...

Братко мой,

свирачо,

аз съм сам...

2005

Gare de Lausanne
Примечание переводчика:
Швейцария, вокзал, г.Лозанна.

 
ДИМИТР АРНАУДОВ
КУЛИНАРНИ МЕЧТИ

Торти, пасти, баклави –

туй са моите мечти!

Захар, карамел и шоколад:

Не издържам! Ще умра от глад!

 

За диетата зловеща,

кой сега се сеща?

Тук нагъвам сирена,

пълномаслени млека!!!

 

Хапването е честито

за стомахчето ми сито.

Как да сторя аз телце,

като хапвам си месце?!?

 

Тая мойта снага,

вече взе да ми дотяга.

Ах, веднъж да се отпусна

на една вечеря вкусна...

Да забравя срам и свян,

на чревоугодие да се отдам!

Че ордьоврите богати

с майонезени салати,

всичко в миг унищожавам –

вълк аз ставам!

 
А десертите със крем,

сякаш чакат мен!

Ето, в ъгълчето там,

с удоволствие ще ги изям!

 

Па на сутринта кат се събудя,

гладен на закуска пак

с ябълка и чай накрак!

 

Този сън мой фантастичен,

много ми е симпатичен!

Ах, кога ще се повтори,

кой ще да ми отговори?

 

Туй са тайни на сърцето,

мислите ни там където

чакат своята съдба

във живота на света!

 

21. 08. 2004.

Безансон, Франция

ГЕНКА БОГДАНОВА
ЦЕЛУВКАТА

Целувка първа - нежна орхидея!
Безброй звезди в очите  й изгряха.
Вълшебен свят разтвори се пред нея
и птици във душата й запяха.

Целувка първа.Сребърни звънчета
в щастливото сърце се разлюляха.
И цял рояк от весели  щурчета
над влюбената с песни полетяха.

Душата се разтвори доверчиво
като докоснато от слънце цвете.
Роди се чувство-сладко и тръпчиво,
тя цялата от щастие засвети.

МАЙЯ ВАПЦАРОВА
ОПРАВДАНИЕ

Да търсиме причината е вече нереално,
 А те изчерпват свойте задължения.
Понякога са като струните на лирата
С много чуство но без смисъл.

В два различни свята сме живяли.
Но аз живях във твойто време.
Обичах, тез които ти обичаше
И влизах в разпра с твойте врагове
Обличах се в това което ти събличаше.
Прекланях се на твойте богове

Но днеска стига сме се хвалили!
Зад нас оставанедовършеният свят.
Не може цветето, което е разцъфнало,
да искаш да покълне с твоя цвят.


ВЕРУЮ

Не можете да стреляте във нас.
Със свобода са ни закърмили.
Куршумите ви нямат власт
над слънцето и въздуха.

С олово сме споявани
и дъх от изстрели
сърцата ни обгарял е.
Но майките ни няма да дадат
с олово да споим и нашата вяра.

И прошка за това чесме дошли
през болката, от никого не искаме.
От всички болки най боли
излъганата истина.


КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ.

1.МЕМОРИЯ ЗА ИСТИНАТА

За истината винаги се плаща.
От истината винаги боли.

 
2.САМОТА

Милиарди звезди
сред милиарди
галактики сред
милиарди вселени...
И аз

Из книги Красимира Георгиева
"Двустишия Красимира".

Обратите внимание на стихи Красимира Георгиева, размещённые после условий конкурса.



ВАНЯ ДАНЕВА
ПОБЕДА

Дали съм победена?

Падам върху влажната земя-

умираща или почти.

От посадената мечта

е поникнала мечтата.

Началото е скрито в жило на оса.

 

Дали съм победена?

Един въпрос към вятъра,

което значи, че му вярвам.

Така ще го обезкуража,

вместо да възбуждам буря.

 

Сняг под крило.

 

И като прошка влагата попива

в душата ми. Покълва

зрънце, напира сила.

Мълчи земята!- пресушена чаша,

оставена на масата на победителя.

 

Освобождавам историята, от себе си.

СТЕФКА ДАНЕВА
***
В лято,

когато се дишаше тежко

по толкова много причини,

със тебе

до къщата стигнахме.

Тя ни очакваше вече години.

Превъртяхме ключа.

Прагът малко ни спъна.

Уж всичко си беше на място –

имаше тук и вино, и хляб, 

между нас – горещо и тясно.

Откъде ли дойде любовта –

уплашена, с нозе събути…

Сгуши се в нас.

Времето спря

за незнайно колко минути.

 

Дали всичко е още там?

Чака ли старата къща?

Прагът дали ще ни пусне?

Ако нищо назад се не връща…


*******

Ти къде си?

Още ли ме мислиш?

Още ли усмихнат ме сънуваш?

И  ръката ти дали потрепва,

щом във спомен мене пак рисуваш?

Ти къде си?

Аз живея тайно.

Под луната жълта, натежала,

вятъра понякога прегръщам,

но сънувам тебе до премала.

Бръчките усмихнато изтривам,

устните ми още са лалета

и върбата в мене се поклаща – 

иска пак от теб да е превзета.


Ти къде си?

ДЕМИР ДЕМИРЕВ
СЛУЧКА

И в моята градина
къртици
ровиха пръстта -
групово
и по сами.
Последен стрък
глава склони
пред
неуморния им труд.
Припомнил
притчата на мама:
на злото
отвърни с добро -
цветя садих,
присаждах,
пак,
и пак...
Сега в градината -
цветя цъфтят.
Къртиците
от яд
измряха!
Когато луната
се спуска...
На зимата
в заледената,
синята нощ...
Когато
потръпва утрото.
И вятъра
още не е забравил
пътеките си...
Когато
има
причина
тъгата ми -
и не си отива...
Когато луната
залязва,
да кажа ли:
Добре си дошла!

БЯЛО МОРЕ

Люляло се морето
от бряг до бряг,
като нива с жито.
Било зелено,
после жълто,
червено.
Накрая узряло.
Бяло.
г. Александруполис 2007г.

Перевод этого стихотворения
на польский язык Дороты Свяцкой. Польша:

Biale morze

Jak pszenica na polu

morze falowalo.

Najpierw bylo zielone,

pozniej- zolte,

czerwone…

Az wreszcie, jak klosy dojrzale,

zrobilo sie calkiem biale.



НАВЪТРЕ В МЪЛЧАНИЕТО

Трудно свиквам
с непогребаното
вчера.
Оня,
който търся,
не е този,
с когото
разговарям.

ВРЕМЕТО,ВЪПРОС НА БОЛКА
Вик
в огледалото.
И моето присъствие
на 70!
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА
ПОТОЧЕ

Ромоли поточе в гъстия клонак.
Славеят подхваща песента си пак.
Слънце заблестява в шумналите клони.
Вятърът забързан цвят прецъфнал рони.

Ако се загледаш, ти ще чуеш как
приказки разказва стария букак.
За юнаци славни бродили преди,
пили на потока бистрите води.

Мили люти рани след неравен бой,
в който славно паднал не един герой.
Ромоли водата в гъстия клонак.
Песента не свършва, продължава пак.


ИЛИЯ ЖЕЛЯЗОВ
НАЧАЛОТО НА КРАЯ

Началото на края и края на началото-
животът и смъртта стартират своя ход.
И питаш се тогава, какво си взел и дал!
В последното тиктакане от хода на махалото,
разбираш как отеква за сън един
живот.
Как краят със началото навеки се е слял!...
ПОЛЕТ
Вървя на пропастта на края
и си представям, че това е брод,
където свършва всяка земна пречка.
Политна ли към бездната, ще зная,
че съм превърнал в полет миг живот
в най-крайната от моя път отсечка!...

АТАНАС КАПРАЛОВ
РЕКВИЕМ

ЗА ЛЪВА С КНИЖНО СЪРЦЕ

 
Съдбата ти не ме тревожи,

народе хрисим,

с   г е р б   фалшив.

Покорно мина пак под ножа

на времето.

И пак си жив.

 

Сам сложи на врата си примка,

сам на дръвника легна гол,

склопи очи...

И даде пример

на всяко

пиле,

агне,

вол...

 

Когато твойте кожодери

след туй те врътнаха на шиш,

ти сили в себе си намери

да им покажеш

как смърдиш.

Смърдиш на тор.

Смърдиш епично...

Дори най-празният търбух

би заповръщал...

Но над всичко

смърди закланият ти дух.

 

Кошмарен дух –

кой би опитал

вонята му да понесе?

Дори самият Бог спасител

от него хуква ужасен...

 

Той се разстила от Балкана

като вълна на ядрен взрив...

И днес какво да ми остане,

освен позора,

че съм жив.

 

Макар одран.

Макар изпечен.

Макар нагризан и изплют.

Макар Лъвът от  г е р б а  вечен

да се търкаля

като шут

 

в краката на самия дявол –

за шепа въздух,

                хляб,

                вода...

Съдбата ти ме подлудява,

народе мой.

Аз

сам

смърдя!

 
Аз

в мръсната вълна

се вливам,

като пленен поток рева

и сдъвквам със уста пенлива

сърцето книжно на лъва.

                1993

СВОБОДЕН

 

Всевластното бездарие жадува

трева – над мен,

зад него – вечна диря...

Уви!- то в сляпа дупка ще векува,

а за безкрая

аз съм програмиран.

 

Дори да искам,

няма да се свърша –

в пречистеното утре ще се случа,

а моите сатрапи ще са мърша,

разровена от уличното куче.

 

Кои са те –

та да ги срещам ничком!

Вонят на тлен,

не може да се трае...

И ако тук съм с мисия кармична,

пространството

да проветрявам

тя е!

 

Народът днес е жив,

ала не диша,

сврян в ъгъла от тази власт невежа.

Но моят стих

подобно еъркандишън

в гърдите му ще впръска

струя свежа...

 

И той,

о, небеса!,

ще се опомни,

очите му ще спрат да гледат тъпо

и с тялото си –

силно и огромно –

върху врата на своя страх ще стъпи.

 

Божествен миг!

Мигът на светлината.

Миг,

в който всички литваме над бездна.

Миг,

в който робът връща си душата...

Без този миг

България изчезва...

 

За този миг изтлял бих,

то е ясно.

А щом духът изправи се свободен,

ще станеш прах,

бездарие всевластно,

а аз –

пулсар в окото на народа!

                2010



ЙОРДАН КИРЕВ
ПРОЛЕТНА ПЕСЕН

Щом кукувица кука, пристига пролетта
пред мене да разпука, от пъпки любовта.
На стръка щом разцъфне, тя с пролетно лице,
по цвете ще въздъхне и моето сърце!
Ти, хайде без преструвки, мой южен вятър бял,
дай ласки и милувки, за цвят съм закопнял!
Прати ми вест в тревата, с кокиче и със мак
да бъдат на съдбата и любовта ми знак!
С криле на пеперуда край дъхав люляк ти,
с полет ще събудиш в мен розови мечти!
Пак с музика в капчука се будят небеса.
Щом кукувица кука, в нас стават чудеса!...


ЯНЧО МИХАЙЛОВ

КОПНЕЖ

Тънък лед, пропукващ се
под тежките тромави стъпки на делника.

Лодка захлупена,
с гребла,
заорали във пясъка.

Мидички, събирани от брега на морето,
като спомен за пропуснато лято.



ПОРТРЕТ


Прегоряха безвкусните гозби
на последната муза.
Вкисна виното,
стана оцет,
готов за сипване в раните.
Фъфли вече поетът,
дъвче големите думи,
които изрича.
Рядка косица
като лавров венец
се е свила
върху голото теме.



ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
***
Не беше се загубила сърната.
Тръгнала бе тихо към стрелеца.
Не спираше, вървеше към стрелата,
желаеше сръндака пред ловеца.
***
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
***
Тишината роси.
Сгорещена мълча
пред олтара на устните.
Любовта покоси
гордостта ми в нощта
и потънах...в нектара
на грешките.


ДОБРОТА

Предлагам,

ние децата

и тука и там по земята,

доброто да носим сега

да го дарим на света.

С усмивка днеска стани,

усмивка на друг подари

и леко усмивката вред

ще се разнася пред теб.

Сърцето

с любов изпълни

чудото да полети

усмихнатото хоро

само да разнася добро.

Дори

и без дом

и в тъга 

детето е доброта.

И става вълшебник голям

доброто запази ли сам.

Доброто в сърцето лети,

доброто е той, аз и ти.

Вълшебство вълшебно е знай,

доброто в сърцето докрай.



МОЛИТВА               

В молитвата ми вярата гори,

тихо стъпвам, свята е земята.

в молитвата ми прошката зари

и посажда бисери в душата.

С нея ме облива Божи дар,

любовта Му безусловно свята,

с богатството на майстора леяр,

в болката извайва светлината.

               

Чудеса молитвите редят

доброта извлекли от бедите,

събирали от болката меда

за нектар целебен на душите.



КОКИЧЕ

Вятъра чу ли?

Играй непокорен.

 

И дивнал и луднал песен навял…

за стръкчето меко

как с устрема пори

най-стария студ,

от студ вкаменял.

 

И  вее стебло.

Изправя колене.

Белее лице в замръзнала гръд.

Обич пулсира в зелените вени,

поздрав сърдечен в студената твърд.

 

Снегът, заспало

от мраз одеяло…

Вятърът само люлее в синхрон

смях на кокиче

в леда,

засияло

за изумруден

и дъхав сезон.

 

Вятърът пее, свободен, фриволен...

утро загрижено тръгва на път,

невъзмутимо снегът е спокоен

ала кокичето топли студът...

 

МАРИЯ ШАНДУРКОВА

ПОСВЕЩЕНИЕ

 |Страхувам се, че някой ден
               и аз ще остарея"
    /"Спомен за утре"/
                Атанас Капралов

Не се страхувай, че навън
годините следи оставят...
Дървета рухват в огнен сън,
но любовта не остарява.

Цветя увяхват, къщи се рушат,
водите своя път изменят
и над земята бурите кръжат -
те искат своето да вземат.

Ще вземат |пясъчни крака",
ще вземат стройни кипариси...
За тебе мисля отсега,
за мен и ти си мислиш.

Не остаряват нашите сърца
и бурите не ще ги вземат.
Туптят те в нашите деца -
във пулса им, във всяка вена.

Не остаряват нашите сърца,
очите ни любовно гледат
и всеки поглед е мечта
да бъдеш с мен и аз със тебе.

Не се страхувай, някой ден
ще литнем с тебе над всемира,
над този свят красив и променен
и над Земята - първата ни спирка.

2009 г.
Мария Шандуркова
Еньовден

Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат -

с корени, листа и рози,
с лайка, мента, лавандула...
Долетя пчела, полази,
сладкия им зов дочула.

Стръкове цветя се вият
в кръг по дряновия обръч,
устните росата пият
за късмет и чиста обич.

Който през венеца днеска
може лесно да премине,
няма болест, няма треска -
всяко зло ще го отмине.

Чуй, зашушнаха тревите,
клоните листа склониха,
наизкачаха момите,
еньовско хоро извиха

КАДРИЕ ДЖЕСУР
ТУРЦИЯ
Поэт, переводчик.
Родилась в Болгарии,
здесь же получила высшее образование.
Пишет как на турецком, так и на болгарском языках.
Русскому читателю представлена впервые.

***
Съцветие от болка е глухарчето,
най-сложното.
А не го признават
за цвете.
Какво,
ако не вечност, е мигът
в прегръдките на вятъра?
...Желая ви такова дългоцветие.

© Кадрие Джесур

Ценителям болгарской поэзии предлагаем произведения Красимира Георгиева для перевода вне конкурса. Напоминаем, что все Ваши работы будут учитываться не только при подведении итогов II Международного Конкурса, но и при подведении итогов III Международного Конкурса, который состоится весной 2011 г.


krasimir_georgiev_fliorir_lebed
ДОЛЕТЯ ЕДИН ЛЕБЕД И МИ КАЗА
Красимир Георгиев

 

 "Любов в езерото на прокажените" | "Тунелът" | Издателство "Фльорир"

 

Една година по-късно. Сънувам, че съм орех. Вятърът ме откъсва от дървото и падам върху есенната земя. Търкулвам се в дълбока пукнатина, светът е уютен. И чакам.

Дъщеря ми се казва Елиа, синът ми се казва Красин. Някъде там пред тях се крият трите форми на любовта – юначна, сладострастна и ужасна, а далече в миналото Персей убива горгоните, Тезей убива минотавъра. Събуждам се, сядам пред масата в малката кухня и събирам богините. 30, 40, 50, 60... И докато се питам няма ли да се пропука поетичната ми черупка, сещам се за моите приятели Красимира и Николай Искърови. Той искаше да е негър в щата Алабама, а тя правеше заклинания против болести и отрови, нечисти сили, врагове и нещастия, а също заклинания за потомство и успехи, за защита и дълъг живот. Разпределяха времето си между поезията, прокуратурата и всичко останало. Колко хонорари сме изпили заедно!

Изтече времето им. Загинаха при нелепа автомобилна катастрофа на мокрото шосе между Варна и Бургас. Дъщеря им се казва Мила, синът им се казва Искър.


 


Две големи любови изпразниха душата ми –

при първата беше ден, при втората е нощ, при първата беше пролет, при втората е зима,

нямаше в моя живот разкошни сватби и сватове,

имаше дива обич и гръмотевични страсти, имаше дълъг вятър, породен от проклятията на съпрузите

                на моите любими.


Когато земята беше зелена, когато паякът на съдбата следваше линиите на дракона и заплиташе                своето чудо,

когато философите правеха грешки, а плътта ми беше девствена и наивна,

влюбих се в жената на Бога на любовта, влюбих се до лудост.

Любовта ни бе взаимна.


Тя бе чернокоса красавица, страстна и сексапилна, а аз бях творецът на семето.

Срещнахме се някъде там на пътя между началото на света и безкрая

и се залутах в тялото й, и се загубих в очите й и заедно създадохме времето,

а един лебед долетя и ми каза: "Тя е!".


И се продъниха небесата, избухнаха над любовта ни, и подпряхме небесата с косите си,

и се заклехме пред любовния кръст, че вечно ще се обичаме.

Тя бе изворът в центъра на вселената, тя бе огънят на звездите,

тя бе и Евридика, и Изолда, и Далила, и Жулиета, и Беатриче.


И изписвах върху сърцето си различните имена на моята богиня –

чуждата съпруга, брала небесни цветя и чукала земен ориз, властителката, която обичах,

осквернила брачното ложе на Бога на любовта, тя бе изгубила своето тяло и своето име.

Тъй както износените дрехи човек изхвърля и нови дрехи облича,


тъй влюбеният тялото си захвърля и в ново тяло отива.

И раздрахме телата си, и разбихме на прах главите си и преплетохме новите си тела сред храма.

Тя бе милостивата Парвати – дъщерята на планините, жената на разрушителя Шива,

тя бе Мария – жената на Йосиф, Пенелопа – жената на Одисей, Сарасвати – жената на Брама.


Около нас пчелите събираха нектар, водата беше гладка и целувахме очите си,

                а светът стана подозрително друг

и се питахме илюзорен ли е всемирът, и се питахме от съдбата къде да се скрием.

Видя целувките ни Богът на любовта и се разтресе в сардоничен смях измаменият съпруг –

смях на убиец ден преди да убие.


И нали е всесилен магьосник, нали е Бог на любовта, та му е лесно,

намаза стрелата си с любовна проказа и мигом бяхме обречени –

раздели любовния ни кръст на две любовни бесилки обесникът

и ни наказа да се ревнуваме вечно.


И ни връхлетя заклинанието му и ни порази стрелата фатално.

Великият дух на любовта изкачваше недоверчиво хребетите на телата ни.

Хиляда нереалности равни ли са на една реалност,

хиляда любовни изневери равни ли са на едно любовно разпятие?


Тя вече бе Деметра, Дездемона, Ума, Леда, Силвия, Идас и Елена –

любима и горгона, хилядолетен ледник върху огнена геена,

тя бе Миневра, Венера, Клеопатра, Церера, Дафна и Прозерпина –

светица и хетера с гърди от хляб и утроба от глина.


И се пречупиха тези крехки колчета, върху които се опират небесата,

и върху нас се срутиха убийствени нечисти чувства,

от зъбите ни потече кръв и загризахме гърлата си –

борба между кобра и мангуста.


И се гърчехме, от страст и гняв обладани, бяхме безсилни

пред божествената измама –

един любовен кръст, превърнат в две любовни бесилки.

Пресъхна изворът, загасна огънят, запустя храмът.


И плете спомени и пророчества паякът на съдбата,

върху кладата вече е тялото ми, а кладата с тялото ми се разгаря.

Две големи любови изпразниха душата ми –

при първата бях младеж, при втората съм старец.


И се питам мога ли да изпитам отново великата любовна отрада,

мога ли да стъпя два пъти в една и съща река, да изгоря два пъти на една и съща жар?

Зная, че втория път реката ще е друга – по-млада,

а и аз ще бъда друг втория път – много по-стар.


И когато си мислех, че съм разлистил цялата книга на дните

и че тялото ми е стигнало до забравата и там вечността е приютило,

ненадейно стъпих в реката и направих невероятно откритие

и животът ми разгърна скъсаното си ветрило.


Побеля земята, побеляха косите ми, паякът оплете миналото и бъдещето в своята мрежа,

пролетта неусетно се превърна в зима.

И тогава се влюбих в жената на Бога на смъртта – оживяха копнежите ми.

Любовта ни бе взаимна.


Моята муза бе Амая, Афродита, Юнона, Хеката, Белона, Рампузия и Манаси.

Срещнахме се някъде там на пътя близо до края на безкрая

и се продъниха небесата и потънахме в градината на любовта си,

а един лебед долетя и ми каза: "Тя е!".


Тя бе русокоса красавица, нежна и всеотдайна,

а аз сбръчкано изморено човече със слонска главица.

Млада черностеблена ела и ударен от мълния сребрист бор си шепнат съкровени тайни,

а върху клоните им е кацнала любовната птица.


И се разтресе в неистов плач Богът на смъртта и нали е всесилен, нали е

господарят на вечността, съдникът, избавителят, посредникът между рая и ада,

сътвори от сълзите си музика – плач на убиец ден преди да убие,

плач на палач, връчил на жертвата предсмъртна награда.


И превърнахме в лира любовния си триъгълник и засвирихме –

аз, Богът на смъртта и невярната му съпруга.

Тя е Хера – жената на Зевс, Лакшми – жената на Вишну, Изида – жената на Озирис,

моята чаровна властителка е жената на другия.


Тя е Гаури бялата и Кали черната, Анапурна дарителката, Дурга непристъпната, Сати                добродетелната и Чанди злата,

тя е Махадеви, Лахезис, Амбика, Чамунда, Антропос, Чакшуши и Клото,

богиня на съдбата, богиня на разврата,

14-годишна дева, заченала златната голгота на живота.


Тя е жена ти, Сатана, тя е сестра ти, Аполон, тя е майка ти, Исусе,

тя е Хела, Диана, Маликерта, Артемида, Европа, Пандора и Медея,

смачкайте цветята, сблъскайте черепите на ин и ян, разбъркайте бялото и черното, убийте                чувствата,

съберете се, богове, и накажете съблазнителката и прелюбодееца.


И се засели жилището на нашата убийствена любов с богове и буди, асури и тенгри, мойри и                ангели,

обладани от стръвно веселие, те откъснаха крилата на лебеда, скъсаха струните на лирата

                и прекъснаха линиите на дракона,

а Богът на смъртта раздели любовния ни триъгълник на два любовни бумеранга

и запрати проклятията към сърцата ни.


И ни откъсна от времето Богът на смъртта и ни запрати към безвремието,

и ни наказа да се обичаме все повече и повече, да се обичаме безумно,

но вместо очите си, да виждаме своите демони.

Любов, разрастваща се като тумор.


Няма любов, ако няма страдание, вълните на любовта преливат

от болка към болка, от една долина в друга.

И се залутахме сред любовта – този дяволски лабиринт, тази жертвена нива,

разора дълбоко душата ми и я зася с любовни плевели чуждата съпруга.


Покровителката на бременните Шриматидеви, която се храни с трупове на маймуни,

многоликата Минакши, която стиска фалоси в шепите си,

червенокожата Ваджраварахи със свинска муцуна,

пълногърди гърли с чудовищни форми, захвърлили душите си в подземията на дворци и вертепи.


И пътувахме през пустинята – аз и жената на Лот. От гърлата ни изникнаха гъби.

Философите помъдряха. Косите ни се превърнаха в лишеи.

Любовта ни препълни света, а после преобърна света ни –

с дробовете си ръфахме вечната любов, със зъбите си дишахме.


Тогава от небесата потече огън и светът стана още по-греховен

и допряхме сърцата си – аз и моята нежна муза.

Тя се обърна към мен и видя развалините на Содом,

обърнах се към нея и видях страшната глава на Медуза.


- Нищо не е вечно! – прошепна Лао Дзъ. – Това е природна закономерност.

Вечната любов е божествена измама –

мимолетна игра между разума и страстта, фатално сливане на бялото и черното.

Погледнахме се в очите и се превърнахме в камък.


И разбирам, че любовта и смъртта са двете сиамски лица на световната слава –

едното поглъща всемира, другото го създава. Преди времето да натроши каменната ми статуя         

                и да я превърне в пясък, преди да се разпилея сред пустинята, разбирам,

че смъртта е само прекрасен сън и спокойна забрава.

Любовта е страшната – тя прибира, прибира, прибира...

 

19.03.2004

Красимир ГЕОРГИЕВ