Рецензия на «Скрипка Паганини» (Зинаида Торопчина)

ЦИГУЛКАТА НА ПАГАНИНИ
Превела на български: Юлияна Донева

Слухът музикален на Николо,
ловкостта на сръчните ръце,
за него станаха сурова школа,
професия довеждаща до мъки.

От малък бил той надарен с талант,
а баща му тъй амбициозен,
синът да стане велик музикант,
цигулар прочут и виртуозен.

Игрите са му били непознати.
По цял ден той, затворен на тавана,
за славното си бъдеще се борил,
единствено с цигулката на рамо.

Оживявала цигулката в ръцете му,
частица от душата му била тя.
Със блаженство или пък с мъчение,
да плаче с нея искал в тишината.

От дете той тръгнал по гастроли
Навсякъде фурор, възторг у всеки.
Ръцете в рани, пръстите в мазоли..
Но с музиката жънел е успехи.

Растяла славата му със годините.
От свирене направо полудявал.
Не само в Генуа прочул си името,
за него знаела страната цяла.

За него даже митове измисляли,
че бил продал душата си на дявола.
На едничка струна неведнъж
свирил и с лъка магия правил.

Свирейки Николо се променял
горящият му поглед очаровал.
Красив и строен ставал изведнъж
прегради нямал с таз цигулка –чудо.

В историята влезе Паганини
със цигулката на своето рамо.
Със своите шедьоври се прослави
и ще бъде вечна паметта му.

Юлияна Великова   22.04.2022 18:13   •   Заявить о нарушении