На женския фронт

И тъй: нищо ново на женския фронт.
На женския фронт няма „чужди” и „свои”.
Бленуваш за полет в  красив хоризонт,
но твоят живот е в окопа и в строя.

Преброждаш безкрайни поля със пелин,
на мъжкия свят да докажеш, че струваш.
И, риба без въздух, си шепнеш:”Амин!”,
че все още имаш куража да плуваш.

Сам залезът пие от тебе тъга.
За обич леда ще превърнеш във пламък.
Със счупени пръсти, дори без ръка
ти с трепет и мъж, и дете ще погалиш.

Тъчеш бяло знаме на нощния стан,
а цялото войнство звезди с тебе плаче.
На мъката плащайки своята дан,
измолваш и глътка покой за петаче.

След смърт, поражения, смерч от печал
от сълзи и болка надежда омесваш.
В умората от всекидневната кал
под стряхата птици събираш за песен.

И тъй:нищо ново на женския фронт –
ни гръмък триумф, ни победни награди.
Една тиха служба. И вечен закон:
зова за живот всеки ден да изстрадваш.



Дафинка Станева