Поэты Японии Отомо Саканое Петстишия

ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Отомо Саканое (~700-~781 г.)
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Отомо Саканое
ПЕТСТИШИЯ

               о о о
Дори когато в началото
ме уверяваше,
че всичко е завинаги,
пак тъгувах така безутешно,
както тъгувам сега!

               о о о
Когато кажеш: „Ще дойда!“,
те чакам, но често не идваш,
а кажеш ли: „Няма да дойда!“,
вече не те чакам.
Ти каза: „Няма да дойда!“…

               о о о
Случва се
да те оставят и да тръгнат,
но ако обичаш с цялото си сърце
своята жена,
как ще тръгнеш за далечни земи, скъпи?

               о о о
Въпреки че споделих,
че повече няма да те обичам,
бедното ми сърчице
беше променливо
като венцелистчетата на ханезу…

               * Ханезу – вид цъфтяща рано напролет градинска слива.

               о о о
Кукувицо,
не плачи в безутешна мъка!
И аз съм сама,
а в безсънните нощи
плачът ти измъчва душата ми!

               о о о
Както прииждат отново и отново
вълните на пясъчния бряг
в Сахо, където кряскат чидори,
така и ти, любов моя,
не утихваш дори за миг…

               * Чидори или тидори – персонажи от японската традиционна литература, в случая събирателно име за много птици.

               о о о
Но само моята, уви,
любов към теб бе пълна!
Когато, скъпи мой, ми казваше,
че ме обичаш,
думите ти бяха само наслада!

               о о о
От дълго време
ни дъвче людската мълва!
Горко ни!
Кажи, любими мой,
какво ни готви съдбата?

               о о о
Знам,
че колкото и да съм тъжна,
любовта ми ще бъде безответна.
Но защо продължавам да те обичам
така силно, така много?

               о о о
Нито планината, нито морето
могат да ни разделят.
Защо тогава тъй рядко
се виждаме
и разговаряме с теб?

               о о о
Ако моят любим
не дойде при мен,
кукувицо,
полети и му предай,
че тук тъгувам за него!

               о о о
Когато тъгуваща
те срещна отново,
поне в тази минута
ми кажи нежно,
че ще ме обичаш завинаги!

               о о о
Като перлен наниз
повтарят клетвено:
„И сега, и завинаги!“,
но след първата среща
съжаляват за думите си!

               о о о
А сега
ме остави да умра, любими,
защото докато живея,
няма да ми кажеш,
че ще бъдеш мой завинаги!

               о о о
Както плачещият жерав
сред равнините на Такеда,
ширнати към далнините,
ден и нощ тъгува за другарката си,
така и аз тъгувам за теб!

               о о о
Както лилиите сред треволяка
на лятното поле никой не вижда,
така е и с моята любов –
не знаеш за нея,
а скритата любов може да боли!




---------------
Отомо Саканое е една от най-талантливите поетеси от зората на японската поезия. Дъщеря е на поета-държавник Отомо-но Ясумаро, сестра е на поета Отомо-но Табито. Родена е към 700 г. (между 696 и 701 г.), прозвището й „Отомо-но Сакануе-но Ирацуме“ означава „госпожа от клана Отомо от с. Сакануе“. В младостта си се омъжва за принц Ходзуми (?-715 г.), след смъртта му става жена на поета Фудзивара-но Маро (695-737 г.), а после се омъжва за Отомо-но Сукунамаро. Една от дъщерите й се омъжва за поета Отомо-но Якамоти (716-785 г.), съсъставител на поетичната антология „Маньосю“ (VIII век). Живее известно време в провинция Тикудзен на о. Кюшу, през 730 г. се завръща в тогавашната столица Нара. Любовната й лирика оказва голямо влияние за развитието на японската поезия, в антологията „Маньосю“ са включени 85 нейни стихотворения. От стиховете й в жанровете танка и нагаута и до днес популярни са „Песен на възхода“, „Послание до дъщеря ми“, „Молитва към боговете“ и др. След 750 г. няма сведения за нея, но се предполага, че е живяла докъм 781 г.