Красимир Георгиев. Електронна брошура

„И ВЕЧЕ ВЕЧЕР ВИЖДАМ ПРЕЗ СТЕНИТЕ”
Красимир Георгиев
30 стихотворения, невключени в предишни стихосбирки на автора


Болгарский поэт, писатель и переводчик Красимир Георгиев (Красимир Георгиев Алексиев) родился 30.09.1948 г. Высшее журналистское и филологическое образование получил в Софийском университете. Живет в Софии. Работал в разных газетах, журналах и медиях. Был автором и ведущим телевизионных рубрик и передач Болгарского национального телевидения, главным редактором журнала „Социальное дело”, главным редактором газеты „Тишина” и Комплексной редакции СГБ, зам.-главным редактором и ответственным секретарем ежедневной газеты „Демокрация”, директором и управителем  издательств „Фльорир”, „Хемус-груп” и „Хонорабилис”. В настоящее время является собственником и директором издательства „Фльорир”, издатель самого авторитетного болгарского электронного литературного журнала – „Литературен свят”, болгарский представитель мирового движения поэтов „Poetas del Mundo”. Автор более 1000 публикации в печатных изданиях и более 25 книг – поэзия, проза, юмор и публицистика – середи которых публицистические и прозаические книги „Метал режет метал” (1973 г.), „Три билеты для первого ряда” (1974 г.), „За интелигентност” (2002 г.), „Ергосфера или лапидариум на феномените” (2002 г.) и др., юмористические книги „Вицове за попове” (1997 г.), „Вицове за студенти” (1998 г.), „Вицове за артисти” (1998 г.), „Вицове за обратни” (1998 г.) и др., книги для детей „Пратеникът на Петльовото гребенче” (роман-сказка, 1992 г.), „Капан ми подарете” (1993 г.), сборники стихов „Граница на ветровете” (1969 г.), „Капан ми подарете” (1993 г.), „Сага за самотници” (1995 г.), „Емисар” (1996 г.), „Любов в езерото на прокажените” (2004 г.), „Тунелът” (2008 г.), „Двустишия на Красимир” (2010 г.), „Пътеводител към рая” (2011 г.) и др. Поэт и писатель, Красимир Георгиев известен и как публицист, издатель книг и переводчик поэзии. Он редактор и издатель более двехсот книг известных болгарских авторов, середи которых „Смей се, палачо”  Радоя Ралина, „Гуньо Гъсков” Райка Алексиева, „Смешна тъга” Марка Ганчева, книги болгарского президента Желю Желев, писателей Георги Братанов, Траян Първанов, Кънчо Атанасов, Георги Спасов, Йордан Каменов, Янко Долапчиев, Георги Струмски, Кирил Назъров и др. Он являлся редактором и издателем книг, вышедших на болгарском языке авторов из более 20 стран, среди которых, „Империята” Ришарда Капушчинского (с которым лично знаком), „Невчесани мисли” Станислава Йежи Леца, „Студеното сърце”  Вилхелма Хауфа, „Фатален срок” Майкъла Крайтъна, „Призрачната колесница”  Ръдиърда Киплинга, „Данайски дарове” Слободана Стоядиновича, „Опасният свещеник” Мати Юряня Йоенсу, произведения Вацлав Хавела, Оскара Уайлда, Бертолта Брехта, Карла Чапека, Джонатана Суифта, Михай Еминеску, Тирсо де Молина, Вука Караджича, Джералда Булита, Франца Грилпарцера, Елинър Ридел и мн. др. Полвек после первых своих публикаций в литературной печати Красимир Георгиев продолжает обогащать свою активную творческую биографию. Сейчас он готовит „Антология русской поэзии”, в которой включит более 2000 стихотворений и поэм самых известных и лучших русских поэтов за последние 10 века. Все созданное в переводе Красимира Георгиева. Носитель многих литературных наград за свое творчество, много наград за поэзия и за переводная поэзия. Его книги опубликованные заграницей, произведения Красимира Георгиева переведены на более 20 языки. Живет в Софии.



СЪДЪРЖАНИЕ

Сияние / 5
С дъгата там / 7
Животът е любовница капризна / 8
От другата страна на реката / 9
Децата на болката / 10
Секунди / 11
Уловка / 12
И ден след ден / 13
Родихме се / 14
Война / 15
Боси / 16
Горе в небесата, долу в небесата / 17
Разговор 13 / 18
Гласът на мъртвите / 19
Кардиограма на живота на моя двойник / 20
Два живота / 21
Негърка със синьо око / 22-23
Аз, поетът / 24
Няма правда / 25
Свобода ли? Каква свобода! / 26-27
Затворник / 28
Всяка стая / 29
Тук и там / 30
Кога, Боже всемогъщи / 31
Разговор 14 / 32
Дали / 33
Залези / 34
В упокойното / 35
Вятър ще вее, ще вали дъжд / 36
Сквернословица / 37
Оратория за пътя към отвъдното / 38-39

---------------

СИЯНИЕ

Ах, колко слънчеви зайчета
има в рая, майчице!

---------------

С ДЪГАТА ТАМ

Надвесен над безмилостната бездна
на вечна упоителна измама:
че миналото поголовно чезне,
а бъдещето все още го няма,
с дъгата там понякога се чудя
на този цветен дъжд в живота сив:
дали да си обичал и изгубил,
или без обич да си бил щастлив?

---------------

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВНИЦА КАПРИЗНА

Дори когато радост е страхотна,
нерадост мрачна дните ни раздира,
но ние не избираме живота,
животът вероятно нас избира.

Животът е любовница капризна,
която ни ранява и забравя,
която омагьосва ни прецизно
и после винаги ни изоставя.

И колко неочаквано е, колко
е лесно милата да ни прекърши –
от мястото, където има болка,
до мястото, където пътят свършва.

---------------

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА РЕКАТА

Приготви се за краткото плаване
към спокойния бряг на забравата.
Ще усетиш космическа радост
и ще напуснеш тялото си.

С живота си човек може да спори,
но със смъртта не се преговаря.
Нужни са само мъничко болка
и две монети за лодкаря.

---------------

ДЕЦАТА НА БОЛКАТА

Болката – майката на мъдростта.
Ние сме децата й.

---------------

СЕКУНДИ

          1.
Йоктосекунда (йотасекунда), септосекунда (сетасекунда), атосекунда (ексасекунда), фемтосекунда (петасекунда), пикосекунда (терасекунда), наносекунда (гигасекунда), микросекунда (мегасекунда), милисекунда (килосекунда), сантисекунда (хектосекунда), децисекунда (декасекунда), секунда (цяла вечност)...

          2.
Два милиарда и двеста милиона мозъчни клетки ни създават.
Една клетка ни прави живи.
Два милиарда и двеста милиона секунди ни нараняват.
Една от тях ни убива.

---------------

УЛОВКА

Обещава посоки животът,
но живееш по-малко, отколкото си предвидил.
Винаги има уловка –
между теб и смъртта ти стоиш ти самият.

---------------

И ДЕН СЛЕД ДЕН

И ден след ден, и ден след ден
изтече времето от мен.

---------------

РОДИХМЕ СЕ

Родихме се и вече ни е ясно,
че са мираж копнежи, радост, нега.
Светът ни ужасяващо е място,
но се налага да живеем в него.

---------------

ВОЙНА

Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,

обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.

Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.

След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.

Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.

---------------

БОСИ

Боси се раждаме и ще умрем боси.
Всеки път, когато се приближим до отговора, животът променя въпроса.

---------------

ГОРЕ В НЕБЕСАТА, ДОЛУ В НЕБЕСАТА

От извора на живота вяра и безверие отпиваме,
храниме се с доверия и с предателства.
Деус – най-жестокият наш покровител.
Луцифер – най-съвършеният сред ангелите.

---------------

РАЗГОВОР 13

– Не можеш да избягаш от съдбата си! – каза животът.
– Ще те настигне! – съгласи се Красимир.

---------------

ГЛАСЪТ НА МЪРТВИТЕ

„Дан-дан!” – пулсират нощем нашите уморени слепоочия,
кънти, кънти, кънти монотонно песента на лунния барабан
като лишено от бъдеще бездомно многоточие.
Гласът на мъртвите – съвестта.

---------------

КАРДИОГРАМА НА ЖИВОТА НА МОЯ ДВОЙНИК
 
Прахосах дните си да трупам спокойствие.
Прахосах годините си от тревоги да се опазя.
Толкова неизживени любови!
Толкова неизстрадани омрази!

---------------

ДВА ЖИВОТА

Аз имам два живота.
Единият приключва.
Кладенец без дъно,
без прозорци къща.

Аз имах два живота.
Единият приключи.
Щастие без спомен,
пристан без завръщане.

---------------

НЕГЪРКА СЪС СИНЬО ОКО
                На моя приятел актьора Радко Дишлиев

Някъде, някъде
в Африка, в Африка
влюбих се безумно в едно
диво създание,
дивно създание –
негърка със синьо око.

Но ми изпрати
вуду проклятие
племенният страшен шаман –
с черна магия
да ме покрие
негърка със синьо око.

Вятърът скитник
заплете душите ни
в пясъчно греховно кълбо.
Устни оазиси,
глезени лебеди –
негърка със синьо око.

Ще ме приеме ли
в своето племе
моята кафява любов,
ще ме опие ли
с бяла магия
негърка със синьо око?

Няма да стане,
решават шаманите,
негърка със синьо око
ще си изпати
от вуду проклятие
в огнено любовно гнездо.

Ще я прегърна аз
и ще замине тя
в огнено любовно гнездо,
ще се превърне на
дюна в пустинята
негърка със синьо око.

И я погълнаха
жълтите пясъци
в огнено любовно гнездо.
Няма я вече,
бели човече,
твоята кафява любов!

Някъде, някъде
в Африка, в Африка
търся песъчинките страст –
моята нега,
моята негърка –
негърка със синьо око.

---------------

АЗ, ПОЕТЪТ

Моята последна читателка – самотата.
Моята последна премиера – погребението ми.

---------------

НЯМА ПРАВДА
 
Няма правда. Страдания има.
Потопи ни в посоки безбродни
на живота жестокото лоби.
Всички тук се поробват взаимно.
Всички хора не са ли свободни,
значи всички са роби.

---------------

СВОБОДА ЛИ? КАКВА СВОБОДА!

Свобода ли? Каква свобода!
Сяли истини, жънем беда.

Реновирахме древния храм
и дедите заключихме там.

Препарирахме съвест и чест
и чутовно свободни сме днес.

Сред кошарите блеят стада:
„Свобода! Свобода! Свобода!”

За покоя гласувахме в строй
и избрахме си собствен копой.

Под ръката на пищен глупак,
няма как, сме свободни до крак.

Непосилните „не” или „да”
в свободата ни нямат следа.

Оградени от чужди стени,
сме свободни в безродните дни.

Обладани от чуждия бяс,
сме свободни в негодния час.

Поругани в световния дим,
сме свободни дори да мълчим.

И сме цензорът свой за реда.
Свобода ли? Каква свобода!

---------------

ЗАТВОРНИК

Бях затворник на живота, заключен
над зейналата бездна на забравата.
Освободиха ме. Направих своя избор.
Единственият истински затворник в ада е дяволът.

---------------

ВСЯКА СТАЯ

Всяка стая има врата,
която води навън.
Престраших се да полетя,
но се оказа сън.

Мярна се живителен брод,
мярна се томителен храм.
Сънувах своя живот,
но мен ме нямаше там.

---------------

ТУК И ТАМ

ТУК
Първите капчуци.
Залезът си ляга.
Разголена и дръзка, смъртта танцува на пилона.


ТАМ
Последната стая.
Ухае на пелин.
Мястото, където тротоарите свършват.

---------------

КОГА, БОЖЕ ВСЕМОГЪЩИ

Построихме къщите,
асфалтирахме улиците,
павирахме тротоарите.
Кога, Боже всемогъщи,
кога превърнахме мечтите си в кошмари?

---------------

РАЗГОВОР 14

– Кого да изпратя? – попита животът.
– Изпрати мен! – отговори Красимир.

---------------

ДАЛИ

Дали очаквано, дали внезапно,
дали по съмнало, дали по мръкнало,
дали ще тръгнем, дали ще стигнем,
дали до рая, дали до пъкъла?

---------------

ЗАЛЕЗИ

Премятам се като уморена бълха над тази самотна планета.
Прехвърлям от залез на залез съдбата си.
Аз – малкият принц, който стъпка цветето
и целуна змията.

---------------

В УПОКОЙНОТО

В упокойното живота си превъртаме,
с бледосивата суграшица се сливаме.
Погребенията ни не са за мъртвите,
погребенията са за живите.

---------------

ВЯТЪР ЩЕ ВЕЕ, ЩЕ ВАЛИ ДЪЖД

Няма да се четат стихове на погребението.
Само 5-6 души ще хвърлят пръст върху гроба ми.
Някой ще отрони сълза, друг ще напсува времето.
И ще се превърна в спомен.

---------------

СКВЕРНОСЛОВИЦА

Антихрист ли влиза
с непристойна риза,
сякаш е капризен
носорог без рог?
Свят широк наблизал,
от коронавирус
болен, чака виза
божи син без бог!

---------------

ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.

---------------

Електронна брошура
„И ВЕЧЕ ВЕЧЕР ВИЖДАМ ПРЕЗ СТЕНИТЕ”
Красимир Георгиев
30 стихотворения, невключени в предишни стихосбирки на автора