Пламен Парнарев. Одеяние
На другом конце пути,
Где небо
Очищено от желаний,
А птицы – усталые странницы –
Сгорают в закатном солнце;
Где ветер разметал радугу,
И где маленькие серебряные сферы
Оживают в окне
Оставленного мной дня…
На другом конце взгляда…
В том сне, где
Лето облачено в ризу,
И ступает на цыпочках
Сиротливое утро. Там
Воздух крадёт тебя у ночи,
И ты бесследно исчезаешь
За порогом.
Я есть дух безмолвия
И крови,
Твоё одеяние из любви
И верности.
(2017)
Д Р Е Х А
На другия край
на пътя, където
небето е разтребено
от мечти.
А пииците са уморени пътници,
скрили тела
в последното слънце.
Където вятърът е счупил дъгата,
и малки сребърни сфери
живеят в прозориците
на изоставения ми ден...
На другия край погледа...
в този сън, където
лятото е по риза
и пресича на пръсти
ничие утро. Там
въздухът те грабва
от нощта,
и исчезваш по следите и
зад прага.
Аз съм дъх от тишината
и кръвта.
Твоята дреха за любов
и вярност.
Свидетельство о публикации №117111600507