Луна между корони на дървета.
Притулена и ниска, ниска. Щрих.
И паметникът на Альоша. Тих.
Tъй както ще е тих през вековете.
Какво, че някой съска навъзбог?
Огромният гранитен блок го плаши.
Альоша бди. Мълви "Победа наша"
А ти мълвиш край него стих на Блок.
"Дом, улица, фонарь, аптека". Чисто
и недъждовно Пловдивско небе.
Альоша, колко пъти бе ранен?
Въпросите дано да ни избистрят.
Деветомайски мъничък букет
дано ни се откъсне от сърцата.
Как често е непомнеща съдбата
в услуга на надменен словоред.
Но ти мълчиш. И ясно е това,
че ще ни пазиш в бури и тепърва,
за да не се разливат всуе кърви
в душата на вселенската трева.
Альоша и пълната луна
© Copyright: Алекс Вега, 2015
Свидетельство о публикации №115073109856
Свидетельство о публикации №115073109856
Рецензии