Хлеб - Людмила Снитенко - перевод

Хляб

Вкуса на питка ръжена аз помня,
С картофена коричка, с румен цвят,
Златиста като мед, а баба скромно
Поднасяше - да хапнем - на обяд.

Приятно бе да сещаш тишината
Как броди вредом чак до вечерта,
Тестото за да стори пръв приятел
На всички зрели дъхави зърна.

Да разпознаваш птиче нетърпение,
Разсипано по звездния харман,
Как стихва всеки клас след песнопения,
На хлебен бряг, от слънце изтъкан.

Замесено е в тази питка щастие
За спомняне на обич, доброта.
На масата днес  дар е тя всевластен.
А  как  деляхме залък в нищета.

Днес мирисът на пресен хляб е сладък,
понеже връща детството в захлас.
Вкуса му ти делиш - като награда
с молитва майчина в един притихнал час.

И колкото по-пищна е софрата -
по-вкусен ни е този хляб от ръж.
Със хляб и сол посрещаме приятел -
и сякаш сме сродени - отведнъж.


    перевод с русского - Галина Иванова

ХЛЕБ
               
Я вспоминаю вкус ржаной лепёшки,
Которую  нам бабушка пекла,
С румяной сверху корочкой картошки,
Что мёда золотистее была.
 
Нет  ничего приятнее на свете,
Чем ощущать, как бродит тишина
В опаре тёплой, сдабривая вечер
Дыханьем жизни  зрелого зерна.
 
И узнавать в нём птичье нетерпенье,
Рассыпанное  свистом на току,
Колосьев полных стихнувшее пенье
На тканном солнцем хлебном берегу.
 
Замешено в ржаной лепёшке счастье
На памяти добра и на любви,
С краюхой  пережили все ненастья,
Хлеб на столе ничем не заменить.
 
Ведь аромат горбушки свежей хлеба
Неповторимо сладок с детства нам,
В нём вкус, который ты тогда изведал
С молитвой материнской  пополам.
 
Чем шире жизнь и пышное застолье –
Ржаного хлеба вкус – ещё милей,
Встречаем самых близких – хлебом с солью –
От этого становимся родней.

                Людмила Снитенко


Рецензии