Жълта тетрадка random

наброски:
--------
наброските се трупат сутрин рано
с детайли за трънак и самодиви
 и снощни пеперудености в разлив
на трели кратък унес и копнеж
подлунен храст върти се като облак
 навярно е наясно с красотата
 на обли тишини в крайпътен камък
полюшва се полюшва се правдиво
на фон от ехо в приказна гора
отключва притчи с ключ така различен
 от всичко несънувано до днес
 че иска всяка тайна споделена
да бъде с пътник гост поет художник
 внезапните тъги да са излишни
след хиляди писания бездънни
 и сребърни дактили да блещукат
почти в птеродактилски волен полет
сред този свят наудничав и древен
едно платно възторзи да събира
сюжетно после в мрака да ги плисне
с надежда нечий дух да се прехласне
и странникът безсънен да извае
поне е дна молитвена въздишка


----------
преходи

И колко често преходи по грифа
на самотата,остро седемструнна
довеждат до тъги във ми минор
преди дъждът съвсем съвсем да лудне
космически - оттук до Тенерифе,
а времево - под лунен мелхиор.


Разлюбеният знаково присъствие
в контекста бял на проснати мъгли...
преди да стрие спомен между пръстите
и да реши, че няма да боли

две шепи междуметия от мрак
луната не е петимен слушател

в сряда или петък
виж в събота е твърде по-различно
наостря слух и кима като в сън

и думите в последно време чезнат
самотният човек на Борис Христов
го потвърждава
нищо, че се скри
дали при Планината и Лъча
не пита никой...
...всичко е Вселенски
закон
сълза
и капка прямота
две капки би било неутешимост
пропадане
из резките
пространства

и време е да спре да спре дъждът
щом е направил страшното признание
за безлюбовност
в края на април...

събуждане

затлачените с клечорляци дни
отнася ги течение и второ
приижда час доволно обтекаем
скрил Господ в щрихи изгрев и мъгли
не става дума за рояк от съзерцания
не иде реч за дар за сетивата
но все пак за молитва иде реч
от сбъднали се приливи и шепот
където дюни в римни песъчинки
раздухвани ще бъдат миг по миг
а волностите - чайки ще прелитат
подобно плач по Южните морета
съдбата по идея  ще  е пясък
със воден знак от стих и водорасли
тръстиков повей грация на дните
мъгли и жажда плуване и сол
красиво ще е в звездната въздишка
по всичко неизгубило се в превод
от речни  всевъзможни диалекти
на морски вещ и праведен език
ненужни ще са битките ... вълните
щом пишат юнски строфи без завършек
и шеметните чайки  преразказват
а бризът е усукал всяка притча
във прилив и крайбрежен мадригал
където принцът прероден във рак е
принцесата  не непременно в риба
но миг по миг завихрят  се в акорди
безспирни от очакване за обич
така се буди мидата така
на плажа в относителната цялост
и всяка болка става недействителна

отгласи

разбира се че може и така
в света на недостигащите сънища
с картини окачени или без
картини а например само с рамки
при все че всякак грешката е вярна
да се измисли сънено море
и прасковена ивица за залез
животът пак да придобие вкус
на стих и час крайбрежно ефимерни
а чуденето мигом да отпадне
измислица ли е ... не е ли ... то
море е с глас и викащ и вълнуващ
приличат му и двете състояния
вълните му са строфи в хекзаметър
Вечерница му кима с одобрение
решила ребус нов на тишината
край уж тиквеножълтата луна
която бръква огнено в сърцето
размиват се следите на тъгата
прииждат безискусните медузи
и тяхната прозрачност покорява
до парещ атом сричка и покой
до кост и люспа сребърна идея
за недоплувал още сред мъглите
нов ден по-благ от шепот и молитва
и малка песен - рибка на талян
глобално всяко утро се затопля
дъгите - стиховластващи принцеси
вседоразтурят мрака до сюблимност
картинно е картинно е до песен
да плач по вече сипнала се хубост
светлик и прошка чай и мадригал
и се оказва че си има всичко
неимащият дишащ волността
да подари след нощ неприютена
съня нестигащ /отгласи от него/
с дъха на притча плод и късен дъж
Защото и морето е възможност
за връщане в кръга на светлината

59. юли /Булвест пети учители творци/
------------------------------------
на четките наклонът е към изгрев
тогава цветовете са изящни
и в сините нива на тишината
загърбени са резките ъгли
а всичките картини - прекроени
във светлосенки мит.. тъги вселенски
въздухоплават в охра и кармин
понеже и стативът е невидим
художникът картините раздава
така ще бъде дваж по-познаваем
в очите на поета и на Бог
а гозбите не ще горчат изобщо
нали оскъдни мигом ги споделя
отвън изплакват хиляди цигулки
те сигурно са вид стихотворения
във превод на дъжда от вехт санскрит
на всякакви езици елегични
а тук прехвръкват дивни състояния
приличат на прокъсани поличби
от бившите лета претърколени
макар да са били с душа от грях
фиеста клонка миг светопреливен...
художникът рисува ли рисува
той не полага цветове за мрака
това е от рояци суеверия
а иначе - какво разкошен юли
с отправна точка жега или вятър
дори лехи с тинтява да просъхнат
в платното и глухарче да заклюма
разбридания делник все ще свърши
Вечерницата лека нощ ще каже
в кашмирено замлъквайки отпосле
без ни най-малко даже да загатне
сюжета на долитащия сън


Рецензии
Залутани в посоките горещи,
поетите и те въздишат вещо.
Отдавна тази истина извайват:
тъгата е началото и края.

Галя,благодаря за преживяването, което изпитах, четейки стихотворението.С топлота:Дафинка Станева.

Дафинка Станева   18.10.2013 11:53     Заявить о нарушении
благодаря ти, Дафинче - красиво дописване. Права си за тъгата, наш спътник неизменен е. Вълнуващи почивни дни!

Алекс Вега   18.10.2013 14:19   Заявить о нарушении