дом
Засветля през циглите на делника.
Дъжд новороден уми душата
и изтри лъжата за отделност.
Всичко стана чисто, обло, свято.
Даже и ръбът на пустотата
се избистри в притча бледосиня.
Бивши, неочаквани обрати
в нужност зазвъняха - по години.
Нежен бриз раздуха всеки облак
всеки божи дар за да е видим.
и в наивност най-невинно топла
стих се скри в черупката на мида.
После не остана нищо друго,
струващо си да се доизкаже.
Вече построил си беше югът
дом от съзерцания - на плажа,
чисто и магически дълбоко
засънувал дълга нощ космична.
Палечка бях там, не по-висока
от стаено стръкче несебичност.
дом
© Copyright: Алекс Вега, 2013
Свидетельство о публикации №113050108410
Свидетельство о публикации №113050108410
Рецензии