Йосиф Бродский - переводы 3

1.*  *  *
Да, ясно – в полушепот – не на глас
завинаги сбогувам се с дома си.
Градът не ще потрепне ни за час
след мойто „Сбогом!“ с вик към мен „Ела си!“
По стълбите, по улицата, в мрак –
пред теб – покрайнини във дим и злак
и блатна шир в среднощната прохлада.
Не съм преграда аз за взора благ,
за думите ти в скръб не съм преграда.
И този взор – с какво ли е богат?
Клонаци пъстри вред, лехи, треви...
Ни в тебе радост, ни в мен – благодат
безлюдното пространство ще роди.

*

Вполголоса - конечно, не во весь -
прощаюсь навсегда с твоим порогом.
Не шелохнется град, не встрепенется весь
от голоса приглушенного.
С Богом!
По лестнице, на улицу, во тьму...
Перед тобой - окраины в дыму,
простор болот, вечерняя прохлада.
Я не преграда взору твоему,
словам твоим печальным - не преграда.
И что он - отсюда не видать.
Пучки травы... и лиственниц убранство...
Тебе не в радость, мне не в благодать
безлюдное, доступное пространство.

2. ***

За всичко упрекван бях, само за времето - никак
и даже самичък се канех да си отмъстя.
Но скоро ще снема пагоните, както му викат -
ще стана аз просто просветваща нощем звезда.

Над стълб електричен ще съм лейтенант на небето,
затулен зад облак, заслушан във гръм при това
не ще виждам  всъщност - войската  от страх е обзета,
перо я преследва и хуква тя вмиг презглава.

Когато наоколо свърши туй, дето било е
не  ще важи  блиц ли война е и в плен ли си взет.
Така ученикът мастило сънува, доволен,
и после готов е за нови задачи безчет .

Светлинната скорост е в теб, не търси благодарност.
На небитието щом бронята в сито превърнал си ти -
самото превръщане би оценило навярно
отвора за лъч, който никой не ще угаси.

превод - Галина Иванова
Варна


***

Меня упрекали во всем, окромя погоды,
и сам я грозил себе часто суровой мздой.
Но скоро, как говорят, я сниму погоны
и стану просто одной звездой.

Я буду мерцать в проводах лейтенантом неба
и прятаться в облако, слыша гром,
не видя, как войско под натиском ширпотреба
бежит, преследуемо пером.

Когда вокруг больше нету того, что было,
не важно, берут вас в кольцо или это -- блиц.
Так школьник, увидев однажды во сне чернила,
готов к умноженью лучше иных таблиц.

И если за скорость света не ждешь спасибо,
то общего, может, небытия броня
ценит попытки ее превращенья в сито
и за отверстие поблагодарит меня.

Йосиф Бродский
----------------------------

3.* * *

На село Бог живее не в ъгли,
тъй както присмехулници повтарят.
Навсякъде е той. Дели дувари,
край покриви стои, щом завали.
На село е - в излишък. В съд чугунен
през съботите лещица сварява,
намига ми, тъй, сякаш ми е кум
и танц върти край сънната жарава.
Оградите поставя. Жени той
девицата за горския. С шегички
устройва неуспехи за герой,
опитващ се да стреля в пойни птички.
Възможността свидетел да си ти
на всичко туй - сред есенно свистене -
на село атеист ли си, помни -
едничко благо е. Определено.

превод - Галина Иванова
Варна

***
В деревне Бог живет не по углам,
как думают насмешники, а всюду.
Он освящает кровлю и посуду
и честно двери делит пополам.
В деревне Он - в избытке. В чугуне
Он варит по субботам чечевицу,
приплясывает сонно на огне,
подмигивает мне, как очевидцу.
Он изгороди ставит. Выдает
девицу за лесничего. И в шутку
устраивает вечный недолет
объездчику, стреляющему в утку.
Возможность же все это наблюдать,
к осеннему прислушиваясь свисту,
единственная, в общем, благодать,
доступная в деревне атеисту.

Йосиф Бродский