Мит и реалност
Тя сега е любимка. Централната муза.
Нас пък - кучета просто ни яли
в безсловесния делник нозе ще тътрузим
без луни и слънца - идеали.
Не, не ще е трагично. Но все пак - мразовито
в осемнайстия ден на декември
да довденеш - ни късчето дъхава пита
е за теб, нито - страстните тембри
на щуреца зад печката - мит и реалност,
всесънуван и недокосваем,
ах, защото за него е вече банално
бивши музи в портрети да вае.
Но защо да злобея? Вън светът е възхита -
дваж по- бляскав и дваж по - свободен,
малко хлъзгав е пътят / и все пак - монолитен/
на премъдрата зимна природа.
И дордето се спъвам по хълми-въздишки
и с ревниви вихрушки се боря,
знам - за другата муза, че ражда се книжка
зад безсънен от обич прозорец.
Мит и реалност
© Copyright: Алекс Вега, 2013
Свидетельство о публикации №113021711588
Свидетельство о публикации №113021711588
Рецензии