Понятието за полето пред вътрешния ти поглед може да има различни изражения.
Когато си буден и затвориш очи има две възможности (ако не започнеш целенасочено да си люлееш очите - очните ябълки, или да ги въртиш под затворените ти клепачи). Едната възможност е очите ти - очните ти ябълки да останат в същата позиция - т.е. "погледът ти зад затворените клепачи" и съответно очите ти ориентирани напред. Другата възможност е да отместиш - насочиш очните си ябълки нагоре - към веждите. При този втори вариант възприятието е различно и можеш да усетиш по-бързо пропадане навътре в себе си, без обаче да стигаш до напрежение в очите. При първия вариант вниманието ти остава насочено към външния свят и сякаш през клепачите си продължаваш да "гледаш" навън, знаейки какво има там.
Когато (в контекста на първия вариант) буден гледаш обекти пред себе си - например, обстановката в помещението, в което се намираш, или съседната сграда през прозореца и затвориш очите си като очите ти - очните ти ябълки останат в същата позиция - насочени напред, и съответно напред остава насочен "погледът ти зад затворените клепачи" има две възможности. Когато затвориш очи и продължиш да "гледаш" напред, пред "погледа ти зад затворените клепачи" се появява една тъмна плоскост. В първия момент или първите моменти тя сякаш е съвсем близко пред теб. Ако продължиш да гледаш напред в тази плоскост може да "видиш" някои различни ефекти, вкл. може да "видиш" тази плоскост да се отдалечава пред теб и да се позиционира на известно разстояние. Продължавайки да гледаш, може в тази плоскост да се оформят едни или други сенки, проблясъци, дори размити фигурки. Това е така. Същевременно, ефектът който се получава като възприятие пред "погледа" ти след като затвориш очи в будно състояние може да се различава, в зависимост от това какво си наблюдавал, или погледнал, докато очите ти са били все още отворени, колко е бил светъл или осветен обектът, дали е бил блестящ или с мека сметлина, с какви цветове е бил, от една страна, и доколко ти е познат обектът, колко пъти си го гледал и наблюдавал, от друга страна. Първо, като затвориш очи в тъмната плоскост пред погледа ти може да се появи за кратко, секунда или секунди, светло сияние, светли проблясъци. После тоновете потъмняват. Може да забележиш някакви сенки, контури и конфигурации, които да са съвсем размити и разбъркани, и които да представляват разни полета, по-сиви или по-тъмни петна, които приблизително биха могли да ти напомнят за външното разположение на контурите и елементите на обекта, който си погледнал преди да си затвориш очите. Това е по-слабият резултат. Но този ефект може да е по-силен, и когато затвориш очите си, може би след моментно присветване или проблясък, пред погледа ти в полето пред тебе да се оформят в тъмни, сиви и по-светли нюанси контурите и очертанията на обекта който си гледал току-що - това са фигури в тъмно, сиво или малко по-светло - и ти виждаш като такива очертани петна отсрещната сграда с нейните прозорци, нейните линии, очертания, или виждаш като тъмни и по-светли очертания и форми предмети в помещението, в което се намираш. При този вид визуализация плоскостите пред вътрешния ти поглед виждаш отстоящи в пространството на приблизително същите разстояния както обектите извън теб, които си гледал. Това е рефлекс на зрителните ти органи, останало възбуждане в ретината на очите ти, дори възможно в "Приемната зона" в кората на мозъка ти. Това е физиологичен рефлекс. Това е първият вариант. При него "виждаш" в полето пред вътрешния си поглед конкретно очертанията. При втория вариант след като погледнеш обекти в окръжението си, например предмети, портрети, снимки в помещението, в което се намираш, и след като затвориш очи без да ги "виждаш" в очертани на някаква плоскост пред "погледа ти зад затворените ти клепачи", ти в една или в друга степен успяваш да ги "видиш" и да си ги представиш, така както са разположени около теб, мебели, предмети, портретите, снимките, лицата на тези снимки, представяш си ги и ги "виждаш", но без да ги "виждаш" в някакво поле-плоскост пред теб, а това става вътре в главата ти, имаш чувството, че ги виждаш" някъде в средната част на мозъка си, сякаш там се отваря това пространство, което преди малко си гледал с отворени очи, знаеш, имаш чувството, възприемаш - лицата от снимките и портретите, обстановката и при това възприемане знаеш точно кое къде се намира, как изглежда, с какви цветове е, как изглеждат тези цветове, сякаш правиш мост назад във времето с многократните случаи, когато си видял с отворени очи. Това е визуализация, при която имаш чувството, че "виждаш" вътре в мозъка си обектите, предметите, снимките, лицата с техните цветове. В този случай, тази визуализация както и при първия вариянт, също е рефлекс на зрителните органи, но този рефлекс не остава просто и само физиологична реакция, ехо от възбудените елементи в ретината на очите ти или на определени ангажирани преди това структури от някаква зона на кората на мозъка ти, а от този рефлекс се е развил следващ асоциативен процес, в момента, в който си затворил очи и си погледнал зад затворените си клепачи натам, където са били предметите около теб, и си си спомнил какво точно има около теб, какви предмети, портрети и снимки са подредени, продължил е асоциативният процес, който е довел до това твое възприятие за визуализиране в някакво пространство в средната зона на твоята глава, разширяващо се при самата визуализация и извън нея.
Когато затвориш очи и си представиш улицата, на която живееш, визуализираш я пространствено по втория начин - вътре в мозъка си, а не само на една плоскост пред затворените ти очи. Когато визуализираш сънищата си има различни варианти. В повечето случаи ги визуализираш вътре в съзнанието си - с възприятие подобно на описаното по-горе във втория вариант. И при тези визуализации имаш вътрешното усещане, че възприемаш донякъде и цветове. Но в множество случаи при тези вътрешни визуализации може в по-голяма степен просто да имаш знанието, осмислянето какво представляват съответните обекти и елементи, осмислянето, а не възприятието, че ги виждаш там пред теб. Между това знаене и осмисляне и възприятието, че ги "виждаш" границата е тънка, плаваща, а преценката, какво и как точно възприемаш не е лесна. Не винаги можеш да го определиш и да си дадеш ясно сметка какво и как си възприел или "видял". Но има и случаи, когато сънят е бил по-ясен, по-ярък, имаш страхотни свежи спомени от дадени ситуации и когато си затвориш очите и ги визуализираш, сякаш ги виждаш на няколко метра пред теб точно като на тази плоскост през вътрешния ти поглед, плоскостта пред "погледа зад затворените ти клепачи". Понякога "виждаШ" тези картини в тази плоскост по-близо, няколко метра пред теб, току пред теб, понякога ги виждаш малко по-далече, ако споменът не е добър, може да имаш чувството, че картината е някъде там на дистанция, има случаи, когато картината от по-отдалечена може да започне да се приближава към теб, а също и когато от възприемането, че "виждаш" в плоскостта пред погледа си се преминава към възприятието, че "виждаш" ситуацията вътре в главата си, в съзнанието си, ясните очертания може да бъдат заменени с разбирането, осмислянето какво представлряват елементи или обекти. В този смисъл, понятието за "полето пред вътрешния поглед" е относително, и различен характер и същност може да има процесът на визуализиране. В тези процеси се намесват различните нива в паметта - едното /Първото-външното/, в което са значенията, елементите, свързани с осмислянето, структури, представляващи значения, които могат да ти създадат възприятието за това, че "виждаш" познати неща, и другото /Второто-вътрешното/, в което са съхранени структури, изразяващи конкретно визуалната форма на обекти и елементи, повече или по-малко стабилни, и повече или по-малко точно "запечатани". Те се явяват в сънищата. Доколко ги "виждаш" в сънищата си същите, каквито си "видял" и възприел в съзнанието си някога с отворени очи, доколко това виждане в съня ти съответства или се различава от онова възприятие вследствие на виждането им с отворени очи, доколко понякога в това "виждане" в съня са се включили само значенията и знаенето за смисъла на елементите от Първото-външното ниво - можеш да прецениш само ако си в състояние добре да си припомняш и визуализираш. Но в различни случаи и състояния в асоциативния процес се появяват възможности за контакти между двете нива. Без да можеш по желание да навлезеш във Второто-вътрешното ниво и да разглеждаш богатството на своя собствен визуален депозит, понякога това вътрешно ниво би могло да подпомага в асоциативния процес със своите елементи съответстващите им смислови структури на външното ниво, при твоите усилия и желание да визуализираш и да "видиш" определени образи.
29.05.2020
Триста петдесет и петият ден

Евгени Алексиев   29.05.2020 19:31   Заявить о нарушении

Визуализациите биха могли да имат два основни вида проявление - образна и смислова.
Сутрин когато размишляваш и си припомняш сънищата, забелязваш, че визуализациите ти понякога имат и едно друго проявление - знаеш какво е имало там отпред в пространството "пред съзнанието ти", какво си "видял", каква е била неговата същност, какъв е бил неговият смисъл и съдържание, какво е било действието, колкото и то да е било кратко, но същевременно си даваш сметка, че не си го "видял" в полето през вътрешния си поглед или дори вътре в съзнанието си като фигури, сенки, контури, форми. "Видял" си го само с неговия смисъл и съдържание, току-що се е случило и ти знаеш какво е било.

Това е "смислова визуализация", за разлика от визуализации, при които в различни степени виждаш вътрешно от полусенки до по-ясни образи и ситуации - било в плоскостта пред вътрешния си поглед, било вътре в своето съзнание.

По подобие на визуализациите и "смисловите визуализации", има възприятия свързани със свука и думи, които чуваш или казваш. Изключвам случаите в сънищата, в които ясно "чуваш" какво говориш и ти казват, независимо, че го "чуваш" с асоциативните механизми на своето съзнание като готов резултат (а не като в момента обработвани звуци и тяхно осъзнаване).

"Вътрешно звуково проявление" - би било понятие когато си представяш, "чуваш" вътре в съзнанието си звуци, думи, когато някой ти казва нещо или ти казваш, когато в главата ти прозвучава гласът на твой близък човек, така както някога те е повикал или ти е казал нещо.

Вътрешното звуково проявление също може да е с два вида изражение - може да е съвсем осезаемо, макар и с различни степени на сила, когато получаваш вътрешното звуково възприятие, че си го чул, а може да е смислово, просто си представяш, осъзнаваш в момента, разбираш и знаеш, че си го чул и как си го чул, макар то да е прозвучало в ума ти само със смисъла и характеристиките, които ти знаеш.

31 май 2020 г.
357 ден

Евгени Алексиев   31.05.2020 16:45   Заявить о нарушении