Рецензия на «***» (Лев Котюков)

Удачи, Лев.
Жму руку, друже.
С уважением и теплом,
Красимир

---------------

„ОТ ЛОНА ПЕРВОДНЕЙ – И ДО ПОСЛЕДНИХ ДНЕЙ...”
Лев Константинович Котюков (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ ЛЮЛЧИНИЯ ДЕН ДО СЕТНИТЕ НИ ДНИ

От люлчиния ден до сетните ни дни
ти в моята любов бъди и пребъди!

След тих ефирен блян в горяща кръв със зов,
аз – пеещ лъч, спасен от твоята любов.

И не с небитие! С любов ще сме в безкрай!
Загубили живот, вовек ще бъдем в рай.

Над бездна да летим съдба ни утеши,
но повече от Бог любов не разреши...

И с Бога – ти и аз! В любов с мен пребъди!
Небитие без нас е, няма сетни дни...
Ударения
ОТ ЛЮЛЧИНИЯ ДЕН ДО СЕТНИТЕ НИ ДНИ

От лю́лчиния де́н до се́тните ни дни́
ти в мо́ята любо́в бъди́ и пребъди́!

След ти́х ефи́рен бля́н в горя́шта кръ́в със зо́в,
аз – пе́ешт лъч, спасе́н от тво́ята любо́в.

И не́ с небитие́! С любо́в ште сме в безкра́й!
Загу́били живо́т, вове́к ште бъ́дем в ра́й.

Над бе́здна да лети́м съдба́ ни утеши́,
но по́вече от Бо́г любо́в не разреши́...

И с Бо́га – ти́ и а́з! В любо́в с мен пребъди́!
Небитие́ без на́с е, ня́ма се́тни дни́...

---------------

Руският поет, писател и литературен критик Лев Котюков (Лев Константинович Котюков) е роден на 9 януари 1947 г. в гр. Орел. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1970 г.). Публикува стихове и есета в издания като „Правда”, „Комсомольская правда”, „Молодая гвардия”, „Литературная газета” и др. Работи като завеждащ отдел във в. „Орловский комсомолец”, главен редактор на изд. „Ниппур”, главен редактор на сп. „Поэзия” (от 1997 г.), ректор на Висшите литературни курсове „И. Бунин”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1982 г.). Председател на московската областна организация на Съюза на писателите на Русия (от 1999 г.), секретар на Съюза на писателите на Русия, член на Изпълнителния комитет на Международното общество на писателските съюзи, член на Бюрото на Президиума на Международния литературен фонд. Автор е на над 40 книги с поезия, проза, литературна критика и есеистика, сред които стихосбирките „Встречные поезда” (1987 г.), „В одинокой толпе” (1990 г.), „В змеиных зеркалах” (1993 г.), „Последние и первые” (1993 г.), „Страх любви” (1996 г.), „Огонь летящий” (1997 г.), „Невозможное” (2000 г.), „В сумерках небожителей” (2001 г.), „Твоё бессмертие” (2003 г.), „Крест и пламя” (2004 г.), „Ангелы любви” (2005 г.), „Тайна молчания” (2006 г.), „Не спасётся никто от последней любви” (2008 г.), „Победитель последних времён” (2009 г.), „Под небом любви” (2011 г.), „Тайна вечности” (2013 г.), „Пепел тьмы” (2015 г.), книгите с романи, повести и есета „Демоны и бесы Николая Рубцова” (1998 г.), „Собрание избранных сочинений. Книга прозы” (2000 г.), „Смерть двойника” (2000 г.), „Моя галерея” (2002 г.), „Песнь о Цейхановиче или По ту сторону России” (2004 г.), „Чёрная молния вечности” (2010 г.) и др. Носител е на над 30 литературни и международни награди, сред които и орден „Кирил и Методий” (1997 г.). Заслужил деятел на културата на Руската федерация. Живее в селището Переделкино, близо до Москва.

Красимир Георгиев   27.06.2017 20:34   •   Заявить о нарушении