Рецензия на «Плачут колокола» (Ольга Мальцева-Арзиани2)

Трогателно стихотворение, Оля! А мъката на на каквито и езици да е изразена е болка! Ето как звучи тя на български език:

ПЛАЧАТ КАМБАНИТЕ
Поетичен превод : Генка Богданова

Мъката цял свят прониза.
Как да приема, простя?
Или като доктор Лиза,
любов все пак да даря?

Защо ли се случи така?
Стичат се сълзи – порой.
Де да беше кошмар в съня,
щеше да отмине той.

Ангел е младо девойче,
в танц на небето лети.
Късат се струните вече…
О, как душата боли!

Момък, талантлив и напет,
утехата на мама,
в състава бе вчера приет,
дори невеста няма…

Няма да създадат деца,
загиналите вече.
Ридаем ний с тъжни сърца:
„Кой на смърт ги обрече?“

А тръпнехме щом запеят
руските песни вечни!
Те няма да остареят,
с нас ще са вековечно.

Траурен звън, ден трети,
Без гроб ще останете!
Русия - с траур в сърцето.
Вред плачат камбаните!
*
Може би в хора небесен,
руска „Славянка“ пеят…
Там пеете наши песни,
тук майки за вас копнеят.

Успокойте ги, елате,
да ви погребат чакат.
- Ах, спете, обични.. Спете!
Мать Русия заплака!

http://www.stihi.ru/2016/12/30/8170

Генка Богданова   02.01.2017 17:42   •   Заявить о нарушении