Рецензия на «Шумный день, но тихо в старом храме» (Олег Жуков)
Успехов, друг мой из России. Вдохновения, Олег! К. „ШУМНЫЙ ДЕНЬ, НО ТИХО В СТАРОМ ХРАМЕ...” Олег Жуков Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев ШУМЕН ДЕН, НО В ХРАМА СТАР Е ТИХО Шумен ден, но в храма стар е тихо, Божи порти до река една. От пропуканата рама блика задимено-златна светлина. Служба няма, в притвора е пусто. Само старата клисарка там пише в книга. Светло тъжно чувство – в шумно пладне в храма да си сам. Знае, всичко знае вероятно, сякаш в есенни гори сърце като жълъд, паднал на тревата, не забравя бащино лице. – Таз иконка и за десет свещи, бабке, дай ми... – казвам в здрача блед. – Вярвай, мила. Всички тук сме грешни. Ангелът пазител да е с теб! Ударения ШУМЕН ДЕН, НО В ХРАМА СТАР Е ТИХО Шу́мен де́н, но в хра́ма ста́р е ти́хо, Бо́жи по́рти до река́ една́. От пропу́каната ра́ма бли́ка задиме́но-зла́тна светлина́. Слу́жба ня́ма, в при́твора е пу́сто. Са́мо ста́рата клиса́рка та́м пи́ше в кни́га. Све́тло тъ́жно чу́вство – в шу́мно пла́дне в хра́ма да си са́м. Зна́е, вси́чко зна́е вероя́тно, ся́каш в е́сенни гори́ сърце́ като жъ́лъд, па́днал на трева́та, не забра́вя ба́штино лице́. – Та́з ико́нка и за де́сет све́шти, ба́бке, да́й ми... – ка́звам в здра́ча бле́д. – Вя́рвай, ми́ла. Вси́чки ту́к сме гре́шни. А́нгелът пази́тел да е с те́б! Красимир Георгиев 25.07.2013 01:15 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |