Мария Магдалена Костадинова

Мая Василева: литературный дневник

Празно е небето..
синьо платно
без живот,
с пръсти от облак
рисувам си
слънце
като мене тъжно,
като мене само..


ако имаше...птици
дори
само една
нежно бяла
към теб полетяла
навярно
е търкулната
моя сълза.


няма те...никъде
и взел си
небето
със звездите безчет..
толкова тъжен е,
и толкова
празен
светът ми...без теб...
Тъжно ми е...
(С)Мария Магдалена Костадинова



Другие статьи в литературном дневнике: