Утро в Сливен
Автор: Елисавета Багряна
29 април 1963 г.
Стъпките ми будят тротоара
тази сутрин в тебе, бащин град.
Аз съм с половин век
днес по-стара.
Ти си с половин век
днес по-млад.
Гледам със зеници разширени -
да позная
стария квартал.
А дали той ще познае в мене
малкото момиче
с ален шал?
Улицата съща - но не съща.
Уж на място съм - ала не съм:
Тук я няма дядовата къща
сред тревясалия
калдъръм.
Няма я онази порта стара
със ковано чукче и халка,
старата кайсия - над дувара
да ми махне
с чакаща ръка.
Дядовата къща
в паметта ми
само
днес живее - спомен тих.
За да не изчезне със смъртта ми -
нека да остане
в моя стих.
А блестят тук в слънце
нови сгради
и шуми в тях нов
и буен свят.
Не, не спирайте се,
хора млади -
аз съм само
пътник непознат...
И отекват пак по тротоара
стъпките ми
в тебе, бащин град.
Но не се усещам вече стара,
като виждам тебе нов и млад!
Другие статьи в литературном дневнике:
