Рецензии на произведение «Красимир Георгиев Оратория на пути к запредельному»

Спасибо, Александр, за отзыв. Я взял из страницы Красимира Георгиева, а там постоянно появляются и новые переводы, периодически я обновляю... С уважением и с теплом. Пока...

Евгени Алексиев   14.04.2021 11:45   Заявить о нарушении

Я редко бываю на сайте, Евгени. Устал и всё уже сочинил, что мог, про любовь.

Александр Николаевич Колесников   14.04.2021 11:50   Заявить о нарушении

Благодарността е от моя страна,
и честта е за мен, че този текст,
който харесвам, може да постои и тук,
близо до това, което написах на моята Майчица.
Истината е, че откакто след татко загубих и майка,
все повече, всеки ден започнах да мисля за Отвъдното,
да се надявам, и да вярвам, че то съществува. И вярвам също,
че ако то съществува - сигурен съм в това - за нас там ще се намерят,
за всички нас, хубави местенца, а татко и майка, и всички наши добри хора,
там ще ни очакват, и ще се зарадваме да се видим отново, да се съберем и пак
да бъдем заедно. Сигурен съм, че там ще има хубави местенца. И те там ни очакват.
А времето за тях е миг, и това, което тук е за нас години, при тях е само миг, затова не бързат, не идват и не ни се обаждат. Просторите и измеренията там са толкова наситени с благодат и необятни, че нашата мъка и терзания тук, макар че я съзнават, остава само като щастлив знак за безмерна обич в мига след миг при тях, в които тук се точат наши месеци и години, виждайки ни как бързо се приближаваме към тях и как съвсем скоро ще ги достигнем.

Евгени Алексиев 13.06.2020 22:58

Евгени Алексиев   14.06.2020 00:35   Заявить о нарушении

Има прекрасни, красиви места на земята - приказни заливи,просторът, синевата, проблясъците на морето, прозрачният безкраен хоризонт, наситени със зеленина хълмове, извисяващи се планини и върхове, завладяващи цветове на дървета, морета, равнини, пясъци, невероятно красиви пейзажи сред природата, красива природа на нашата земя, най-разнообразни животни, животинки, цветя, дървета, красота навсякъде около нас - колкото и хората осъзнавайки или без да осъзнават да я разрушават постоянно, да се "опитват" да я разрушават поради своята глупост и себичност, прекрасни картини имаме на звезни простори, съзвездия и далечни галактики, красотата на слънцито ни показващо се на хоризонта на морето сутрин или залязващо вечер, въпреки безкрайната глупост на хората, тяхната глупост, себичност, егоизъм, повърхностност, плоскота и елементарност, които може и да доведат до там, всичко това да бъде разрушено, и загубено, постепенно изядено, издълбано, изчовъркано,заменено, от лицето на земята, от нашата природа, всичко около нас е и може да бъде много красиво, прекрасно...
но не я приемам тази реалност, при която можеш безнадеждно и безвъзвратно да загубиш близък човек.
Съжалявам, че не живея в епоха, когато хората са се научили да прехвърлят и "презаписват" душата-съзнанието на човека. Поне за да има втори шанс да си поговори и да сподели за последно, когато вече знае, че го е загубил, дори ако е само за определено време, докато човек реши да се отправи по Пътя към Отвъд. Но да имаш поне един втори шанс за разговор, да си поговорите, да се простите, да се сбогувате... Докато отново се срещнете Отвъд.

Евгени Алексиев   14.06.2020 12:01   Заявить о нарушении

Да, за човека не е отреден такъв житейски втори шанс. Навярно...

Красимир Георгиев   14.06.2020 12:13   Заявить о нарушении

Стихотворението е прекрасно - макар и тъжно, много тъжно.

Евгени Алексиев   23.06.2020 15:37   Заявить о нарушении