Добрич...

Добрич

Огледалната зала.

Великолепни кресла, полилеи.

Огледала .Оглеждахме са.

Носиите сложени. Колани .Гердани

Червило .Последният щрих.

Ако не е друго поне Червило.

Да е червено, за да се вижда и  от последния ред.

И най необходимото  за всеки артист

усмивката.

Колкото да ти е притеснено,

уморено и дъждовно-

усмихвай се.

Или остани в къщи.

Това е хубаво в хоровото пеене.

Заставаме

Един като  всички-всички  като един.

Рамо до Рамо. Гръб до Гръб.

Оркестър свиреше вълнуващо и вдъхновено.

Живата музика си е жива.

Живото слово е живо.

Колкото да се мъчи Изкуствен Интелект

няма да може да ти даде

толкова енергия обич и светлина

колкото получаваш при Живото общуване.

Наситихме са на картонените домати.

Да гледаш слънце на картинка или

да излезеш на двора, да стъпиш на земята,

да усетиш слънчевите лъчи на своята кожа

тяхната нежност и

топлина…

От името на хористи Благодаря

на вдъхновяващ екип с ръководител

Георги Мановски

Николай Лютов

Катя Бончева

Стефка Петрова

за удоволствие да участваме в това

прекрасно  събитие…


Рецензии