Не те обичах. Знаеш го. Не те.
Прости ми есен! Всуе ти цъфтеше,
ти беше нелюбимото дете,
изплакващо с дъжда си безутешен,
и песента отлитнала на юг
и щурчови, цигулкови копнежи
И по листа рисува: Аз съм тук.
Дано сърцето ми те забележи...
Не те харесвах. Даже и не ги,
съзирах нивга, пръснати в нозете
парченцата от шарени дъги
за мене са били, но неприметен,
остана по слана написан стих,
а вятър бръсна го с крило. Застена.
В листата легна после, ням и тих.
Прости ми, есен, моля на колена.
Аз вече те обичам. Но не би.
И хризантемите слана попари,
с гнездата капят птичите съдби,
ехтят без жалост брадви на дървари...
За мен остана кал и студ, и дим,
в косите ранен скреж и път нелесен,
и зимата за спътник... ще вървим...
Със здраве остани си, моя есен...
Със здраве остани си, моя есен...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126110806080
Свидетельство о публикации №126110806080
Рецензии