Язык тишины
ЕЗИКЪТ НА ТИШИНАТА
Когато думите накрая се изчерпят
и млъкне шумният, забързан свят,
сенките на мислите се дръпнат,
а чувствата в покоя си цъфтят.
Не е мълчанието тежка бездна,
нито стена, издигната от хлад.
То е език – вълшебен и безкраен,
в който всеки поглед е съдба.
Ръка в ръка и нито звук не трепва,
въздухът е пълен със мечти.
Тишината всичко ни подсказва –
тя не лъже, тя не ни горчи.
Там, където глас не достига,
нито буква, нито пък закон,
сърцето само страница разгръща
в най-чистия, безшумен небосклон.
« Зорко одно лишь сердце…»
( Сент-Экзюпери)
ЯЗЫК ТИШИНЫ
Когда ,наконец, не приходят слова,
Шумный мир, суета замолкает,
Тени мыслей уходят, касаясь едва,
Чувства вдруг в тишине расцветают.
И молчанье - не тяжкая бездна,
Ни стена из мороза и льда,
А язык бесконечный ,чудесный,
Каждый взгляд там живая судьба.
Там нет трепета, звука, лишь краски,
Мир наполнен мечтами сейчас,
Тишина шлёт свои нам подсказки,
И не лжёт , только радует нас.
Лишь коснётся рука, крылья птицы,
Ни слова ,ни письмо , ни закон…
Только сердце откроет страницу,-
Голубой чистоты небосклон.
Картинка из интернета
Свидетельство о публикации №126110705851
Светлана Пригоцкая 08.11.2026 07:56 Заявить о нарушении