Не пих, не пях, избягвах да говоря
и казваха ми: Ще ти мине! Може!
И станах сива, като всички хора,
но този дух - бунтовен и тревожен,
решетки не признава и троши ги,
ако е нужно ги гризе със зъби,
вземете ги, ненужните си книги,
умира всеки - любовта загърбил.
Не бях, не бих... Какво ли още значи,
да знам не искам. Сиво да ти втръсне!
А тази нощ вървете с мен свирачи
и вино дайте... Като дим разпръснат,
са всички думи. Верни в мъдростта си,
разумни сте и като зима хладна,
а аз съм лудост... не признавам класи,
не литнеш ли, то считай се пропаднал.
И нека спре часовникът. Какво пък.
Да се изнижат тихичко на пръсти,
години сто. Така обича опак,
три вечности на любовта си кръстил.
https://youtu.be/N1LcpTpoaKk?si=rNigvlA_kvKITQIo
Така обича опак
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126110609013
Свидетельство о публикации №126110609013
Рецензии