Физическата болка е спирачка.
Сведи, човече гордото чело,
прибираш се унил, пребит и смачкан,
пресмяташ, стискаш... Колко би било,
достатъчно? На лакти и колене,
пълзиш... пари и вещи... къшей хляб,
ти стига, две крила и миг летене,
че смъртен си. И в силата си слаб.
Душевната ти болка ли? Аршин е.
А в ляво? Само мускул и ребра.
Сърцето? Щом незрящ съм, съм невинен
и тъмнината с мене е добра.
Ще се изкупя в църквата, в неделя,
стотинки шепа, колкото за свещ.
Рисуван Бог отколе определя -
прощава ти се - болката ще спреш,
а после загърби я съвестта си,
виж, друг човек си и денят е нов.
Богати сме. А сетни сиромаси.
Вън градски луд говори за любов.
Застанал босоног насред фонтана,
минават бързо всички. И със смях.
Във времето (а малко ни остана)
единствен той е живият сред тях.
Богати сме
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126110602027
Свидетельство о публикации №126110602027
Рецензии