И ще си грабна... Какво? Ами нищото...
Книга и стих, два комата корави.
Да и щурчето, що пя до огнищата,
дето за другите вечно ги правих.
И ще си взема... Какво? Ами... Болката,
въглен в сърцето ми, значи жарава,
шепичка нежност. Е, толкова, колкото,
лудост и обич. Това ми остава.
И ще подритвам крайпътните камъни,
и ще полягам без страх сред коприва.
Тръгвай, сърце! И без друго тук няма ни.
Пътят? Все някъде... Някак отива...
И ще намеря... Какво ли? Посоката.
Тръгнеш ли тихичко, даже невидим.
Грее любов... Ей я там, на високото,
чака ни. Свети... Дано да я видим...
Дано да я видим...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126110203121
Свидетельство о публикации №126110203121
Рецензии