И дъждът и дъждът, и дъждът
все не спира, навярно от скука
все по-слабо сърцето мъждука
и те търси в дъгата отвъд,
пожълтелите мокри тополи,
вързан вятърът диша едва
и открадва случайни слова,
любовта ни дано да измоли.
И мълвят, и мълвят, и мълвят,
с тиха песен под мократа стряха
сто капчука тъгата приспаха
и към тебе ме връщат... Назад...
Любовта що на пепел прилича,
ярко пламна... Жар - птица е тя,
всяка локва обсипа с цветя,
пусна вятъра... Тя те обича -
тихо рече. И вятърът луд,
полетя в ноемврийския студ.
Влюбен в мен и преди, и сега...
и в небето намери дъга
и напук на закон и на право,
ми отчупи парченце лилаво...
Парченце лилаво
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126110104658
Свидетельство о публикации №126110104658
Рецензии